Остеопорозата е заболяване, изразяващо се в намаление на костната плътност и повишена чупливост на костите. Причина за появата на остеопорозата може да бъде възрастово-обусловена, но също така следствие на недохранване, маларбсорбционен синдром, някои ендокринни заболявания, малигнени процеси, медикаменти (продължителна употреба на кортикостероидни препарати) и други.


Фрактурите в областта на гръбначния стълб, тазобедрената става, китката и рамото са най-честите счупвания, дължащи се на намалена костна плътност. Една на всеки три жени с остеопороза над 50-годишна възраст е с фрактурна травма, а при мъжете – един на всеки 5 мъже.


Остеопоротичните фрактури са нискоенергийни - например спъване и падане, или фрактура, причинена от контрактура на околоставната мускулатура. Тези травми обикновено не причиняват счупване при лица с нормална костна плътност.



Честотата и вида на фрактурите се различават при двата пола, с малки изключения. Единственото припокриване при мъже и жени е най-честото засягане на тазобедрената става от всички видове травми при пациенти с остеопороза.


На второ място при жените са фрактурите на предмишницата, докато при мъжете са счупванията на гръбначния стълб. Засягането на костите на предмишницата е нискоенергийна травма, при която най-често пострадалите са с влошено зрение и слух, нарушено равновесие и изразена в различна степен деменция. Пик на травматизма се отчита между 60- и 70-годишна възраст.


При фрактура на лъчевата кост на типично място консервативното лечение обикновено е успешно. Минимални отклонения от анатомичните критерии не се отразяват на движенията в китката, както и на болката в нея. На трето място по честота при жените са счупванията на горната част на раменната кост.


Целта на лечението на остеопоротичните фрактури е връщане на пациента към предтравмената физическа активност. В зависимост от характера на счупването лечението може да бъде консервативно или оперативно. Консервативно е уместно за третиране на счупвания, които след настъпване на костно срастване не повлияват физическата активност и функционалните възможности на пациента. Това обикновено е възможно при неразместени или минимално разместени счупвания. Остеопоротичните фрактури на тазобедрената става директно застрашават живота на пострадалите и ги приковават на легло. В тези случаи е наложително спешно оперативно лечение.


Целта на лечението е ранната вертикализация. Извънставните счупвания са свързани с голяма кръвозагуба за разлика от вътреставните. И в двата случая залежаването е съществен рисков фактор за живота на пострадалия. Ето защо оперативното лечение трябва да се осъществи веднага след стабилизиране на общото състояние на пациента.


За да се определи лечебният подход, е необходимо да се знае какво е общото състояние на пострадалия, наличието на придружаващи заболявания, приемът на медикаменти-например за разреждане на кръвта, предтравмената двигателна активност, анамнезата за предшестващи остеопоротични фрактури, както и начинът на живот.