Остеопетрозата може да бъде предадена в поколението или чрез автозомно-доминантно унаследяване или чрез автозомно-рецесивно унаследяване и изключително рядко чрез Х-свързано рецесивно унаследяване.


Основният дефект в костната резорбция е свързан с недостатъчна продукция или дефектна функция на клетки, наречени остеокласти. Тези клетки са отговорни за резорбирането на костната тъкан и поддържането на здравите кости, като пазят баланса между костната резорбция (чрез остеокластите) и образуването на костна тъкан (от други специализирани клетки, наречени остеобласти).

 


Човешкият скелет се обновява за около 10 години. В този контекст остеокластите са от съществено значение за оборота на костната маса (замяна на старата кост с нова кост), костно ремоделиране, както и за възстановяване на микрофрактури.


Изявата на заболяването – остеопетроза е в следствие на взаимодействието на два алела (варианта на гена) за това състояние, един получен от бащата и един от майката.


Остеопетрозата при възрастните се наследява като автозомно-доминантна генетична черта. Автозомно-доминантни генетични заболявания възникват, когато само едно мутирало копие на ген е достатъчно, за да причини определено заболяване. Мутиралото копие на гена може да бъде унаследено от всеки родител или може да бъде в резултат от събитие, възникнало директно в засегнатия човек.

 

Рискът от предаване на мутирало копие на гена от засегнат родител на потомство е 50% при всяка бременност. Рискът е еднакъв при мъжете и жените.


Злокачествената детска остеопетроза се унаследява като автозомно-рецесивна генетична черта. Автозомно-рецесивните генетични разстройства възникват, когато лице наследи две мутирали копия на гена, по едно копие от всеки родител. Ако лицето получи едно нормално и едно мутирало копие на гена за болестта, тогава лицето ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми.

 

Рискът двамата родители-носители на заболяването да предадат мутирало копие на гена и следователно да имат засегнато дете е 25% при всяка бременност. Рискът да се роди дете, което е носител, подобно на родителите, е 50% при всяка бременност. Шансът детето да получи нормални копия на гена и от двамата родители е 25%. Рискът е еднакъв при мъжете и жените.


Х-свързаната форма на остеопетроза е рецесивна и изключително рядка. Х-свързаните рецесивни разстройства се причиняват от мутирал ген, който се намира на Х-хромозомата и се проявяват най-вече при мъжете. Жените, които имат мутирало копие на гена, намиращ се на една от техните X-хромозоми, са носители на разстройството и обикновено не проявяват симптоми, тъй като жените имат две Х-хромозоми.


Мъжете имат една Х-хромозома, която се наследява от майката  и ако мъж наследи X-хромозома, която съдържа мутиралия ген, той ще развие заболяването.


Жените, които са носители на X-свързано рецесивно разстройство имат 25% шанс при всяка бременност да имат дъщеря-носител на заболяването като тях, 25% шанс да имат здрава дъщеря (която не е носител), 25% шанс да имат син, засегнат от болестта и 25% шанс да имат незасегнат син.


Междинният тип остеопетроза може да бъде унаследен като автозомно-рецесивна или автозомно-доминантна генетична черта.


В общата популация около един на всеки 250 000 човека се ражда със злокачествената детска остеопетроза. По-високи проценти са установени в конкретни райони на Коста Рика, Близкия Rзток, Швеция и Русия. Мъжете и женските са засегнати в еднакъв брой.


Честотата на остеопетрозата при възрастните е около един на всеки 20 000 човека. Мъжете и женските са засегнати в еднакъв брой.


Х-свързаната форма на остеопетроза засяга предимно мъже, заради начина на унаследяване на мутацията. Поради рядкостта на случаите на тази форма за болестта, няма проучвания за честотата в общата популация.