1. Какво представлява заболяването остеомалация?

Остеомалацията е генерализирано костно заболяване, настъпващо в резултат на нарушения в минерализацията на костната тъкан, поради което костите губят своята устойчивост и много по-лесно се стига до травматични увреждания и деформации. В детска възраст това заболяване се означава като рахит.
 

2. Каква е честотата на това заболяване?


Тежки форми на остеомалация се срещат много рядко. По-често се касае за леко изразено смущение в минерализацията, което може да се развие самостоятелно или в съчетание с остеопороза.

3. Какво причинява остеомалация?

Три са основните групи пичини за развитие на остеомалацията като на първо място сред тях и най-честа, това е:

  • Недоимъкът на витамин D, който може да бъде в резултат на малабсорбция, т.е. нарушения в усвояването, причинена от заболявания на стомашно-чревния тракт, например спру, болест на Крон и др. или недостатъчно образуване поради ограничено или липсващо излагане на УВ-лъчи.
  • Нарушения в обмяната на витамин D.Те могат да възникнат на ниво черен дроб при хронични чернодробни заболявания, което води до недостатъчно образуване на 25-ОH-D₃ (калциферол). На ниво бъбреци може да се наруши образуването на 1,25-(ОH)₂-D₃ (калцитриол) при хронична бъбречна недостатъчност. Доказано е, че приемът на определени медикаменти като тези от групата на антиконвулсивните лекарствени препарати (Phenytoin, Carbamazepin и др.) също може да окаже серозно влияние върху обмяната на витамин D.
  • Витамин D - независими остеомалации, рядко срещана група:
    • фосфатен диабет, представляващ наследствено обусловено вродено заболяване;
    • фосфатен недоимък.

4. Какви са симптомите на остеомалацията?

При възрастни хора растежът на костите е завършен, затова остеомалацията не засяга структурата, а по-скоро обмяната на костите.
При недостиг на витамин D новообразуваната костна субстанция е с нарушена структура, което първоначално се изразява в поява на болка на различни места по скелета при физическо натоварване. Мускулната слабост и по-специлано на седалищната мускулатура с поява на патешка походка, лесната уморяемост и изкривяването на някои кости също така са част от клиничната картина на остеомалацията. В по-късен стадий на заболяването може да се стигне до появата на патологични фрактури - счупвания, причинени в резултат на приложена незначителна сила върху съответното място.

NEWS_MORE_BOX


 

5. Как се поставя диагнозата?

При съмнение за остеомалация се назначава кръвно изследване, което показва повишена активност на алкалната фосфатаза (АФ/ALP). Това е ензим, който участва в процеса на изграждане на костната тъкан и се съдържа основно в черния дроб и костите. Повишената активност на алкална фосфатаза в кръвта не би могла самостоятелно да докаже наличието на остемалация, тъй като тя може да се дължи и на заболявания на черния дроб като цироза и хепатит, на бърз растеж по време на пубертета и хиперпаратиреоидизъм.


Характерната находка в кръвната картина, която ни дава по-сигурна насока, са понижените серумни нива на 25-ОH-D₃ (норма >30 ng/ml или >75 nmol/l) и на фосфати, а в 50% от случаите и ниски серумни нива на калция.


Рентгенографията е образно изследване, с което могат да се докажат патологичните изменения в костите и затова е част от основния набор изследвания при съмение за остемалация.


Понякога е възможно да бъде направена и костна биопсия по преценка на лекуващия лекар за изясняване състоянието на пациента.
 

6. Какво е лечението?

При най-честата форма на остемалация - недостиг на витамин D, първоначално се започва заместително лечение с витамин D в резултат, на което се подобрява усвояването на калций от стомашно-чревния тракт и по този начин се нормализира минерализацията на костите. По време на терапията нуждата от калций нараства и затова задължително се увеличава приемът на калций 1000-1500 мг /ден.


В случай на нарушена обмяна на витамин D на първо място стои лечението на основното заболяване и след това заместването с активни метаболити на витамин Д-1,25-(ОH)₂-D₃.


Необходим е редовен контрол на провежданото лечение, изразяващ се в проследяване на серумния калций и този в урината, тъй като може да се стигне до състояние на хиперкалциемия и опасност от всички свързани с нея усложнения.