Терминът остеомалация в буквален превод означава „размекване” на костите или меки кости. Тя е характерна за възрастните и значително по-често засяга женския пол, особено жените в периода на бременността. Често заболяването може да се бърка с остеопороза, но има съществени разлики, които открояват двете заболявания.


Остеомалацията е метаболитно заболяване, което се характеризира с нарушена калциево-фосфорна обмяна и метаболизъм на витамин Д. Засяга се костният скелет, като резултатът е нарушена минерализация, поради което костите губят своята устойчивост. Характерно е, че се запазва органичната съставка на костта, а намалява неорганичната – минералите, които имат отношение към здравината на костите.


В световен мащаб заболяването е рядко, а изявите са най-често в леки форми на смутена минерализация, което може да бъде самостоятелна проява или на фона на остеопораза.



Причини за проява на заболяването

Като основна причина се посочва недоимъкът на витамин Д, който може да бъде следствие както от недостатъчен прием (при недоимъчно или нерационално хранене), така и при недобро усвояване от храната в стомашно-чревния тракт. Нарушената обмяна на витамина, поради заболявания на органи, в които се синтезират прекурсорите му също има значение – цироза на черен дроб, бъбречна недостатъчност.


Освен бъбречната недостатъчност причина може да бъде и появата на фосфатен диабет. Продължителният прием на някои антиконвулсанти (при пациенти с епилепсия), бифосфонати (най-често при жени с остеопороза) също могат да повлияят костната минерализация.


Поради завършения растеж на костите при възрастните, остеомалацията засяга основно обмяната на веществата, а не самата структура, за разлика от проявата  на заболяването в детска възраст, където се означава с термина рахит.


Форма на остеомалация е развитието на туморен процес в костите, но тя е локализирана и се означава с термина тумор-индуцирана остеомалация.


Клиничните прояви от субективна гледна точка са появата на болка на различни кости, изразена първоначално при физическо натоварване, а след това с напредване на процеса – и в покой. При засягане на мускулатурата, по-специално на седалищните мускули, които постепенно започват да отслабват се променя и походката – която наподобява патешко ходене. Деформациите са най-изразени в областта на краката, тъй като тежестта върху тях, упражняване от тялото, е най-голяма.


На по-късен етап започва проява на патологични фрактури – откриващи се и при минимално оказване на сила върху костта. Те се характеризират с трудно зарастване, особено локализираните в долната трета на подбедрицата.


При пациентите е налице още изразена отпадналост, лесна уморяемост, трудност при изкачване на стълби.


На рентгенография на засегнатите кости се откриват зони с намалена минерализация. За да се отграничи заболяването от остеопороза е необходимо да бъде назначена и костна сцинтиграфия, при която е налице значително натрупване на изотопа. Насочващо към диагнозата е и пониженото серумно ниво на метаболитите на витамин Д. При костна биопсия се отчита повишена дебелина на неминерализиран остеоид, което е характерно за заболяването.


Лечението е комплексно. Започва се със заместителна терапия на витамин Д, за да се подобри усвояването на калций и нормализиране на минерализацията в костите. По време на терапията нуждите от калций нараства, поради което е задължително да се приема като добавка – по 1000-1500 мг на ден, но индивидуалната доза се съобразява и с възрастта.


В случай, че дефицитът на витамин Д се дължи на заболяване на стомашно-чревния тракт, което се изразява в намалена резорбция е необходимо лечението да се насочи към основното заболяване и по този начин ще се повлияят и вторично проявилите се патологични процеси.