Остеоартрозата може да засегне различни стави, но най-често дегенеративните процеси засягат хрущяла на тазобедрената, колянната става и гръбначния стълб. Заболяването представлява хроничен, прогресиращ процес на разрушаване на ставния хрущял поради несъответствие между механичното натоварване на ставата и устойчивостта на хрущялната тъкан.


Основни фактори за развитие на дегенеративен процес в ставите са свръхобременяване, чест травматизъм, както и някои хормонални и метаболитни промени. Значение има и начинът на хранене.


С какво се характеризира клиничната картина?



Основен симптом на клиничната картина е болката при движение. Тя се дължи на реактивното възпаление на синовиалната мембрана (покриваща вътрешната повърхност на ставната капсула) и последващото й уплътняване. Налице са мускулен спазъм и повишено триене на ставните повърхности. Всички тези промени водят до постепенно разрушаване на хрущяла, намаление подвижността на ставата и фиброзиране на ставните връзки – лигаменти.


Характерно за заболяването е вълнообразното протичане – периоди на слаби до умерени оплаквания се редуват с реактивни възпаления, характеризиращи се с оток, контрактури и ограничена подвижност на засегнатата става.


В какво се състои лечението на заболяването?
 

Най-общо казано то е комплексно и съчетава медикаментозна терапия, физиотерапия и рехабилитация, както и оперативно лечение. Чрез методите на физиотерапията се цели ограничаване на възпалението, забавяне процеса на ставна увреда, както и запазване максимална подвижност на ставата. Действията се насочват към откриване на етиологичния фактор, довел до развитие на заболяването и отстраняването му.


Ако е налице механичен фактор, се налага намаляване свръхобременяването на ставата и коригиране на статичните нарушения. Когато остеоартрозата се развива вторично, поради системни заболявания – хормонални промени, реактивен артрит – се налага лечение и на основното заболяване.


Във фаза на обостряне се цели максимален покой на ставата и същевременно запазване на двигателния обем. За намаляване възпалителната реакция и понижаване тонуса на болезнено контрахираната мускулатура се препоръчва криотерапия (лечение чрез изстудяване) 3-4 апликации на ден, всяка в рамките на 10-15 минути. По отношение на болката се прилага елетроаналгезия (пускане на нискочестотен ток в определени точки, имащ обезболяващ ефект).

 

NEWS_MORE_BOX


В подострите стадии (след овладяване на възпалителните прояви) се цели възстановяване на двигателния обем на ставата чрез релаксиране на патологично скъсените мускули (защитни контрактури, целящи щадене на ставните повърхности). Включват се отпускащи масажи и хидрокинезитерапия (подводна гимнастика). По отношение на превенцията срещу фиброзиране на възпалените тъкани се назначават фонофореза с кортикостероиди, йонофореза с апликация на калциев хлорид и новокаин.
 

При настъпване на хронични промени в ставните структури се набляга на кинезитерапия, имаща за цел преодоляване на двигателните ограничения чрез стимулиране на хипотрофичната (с намален обем) мускулатура, както и релаксиране и удължаване на патологично скъсените мускули. Назначава се пасивен стречинг на засегнатите мускули и ставни връзки, както и активни упражнения за удължената мускулатура.

 

При настъпили трайни увреждания се провежда обучение за ползване на помощни средства. Освен това се прилага пелоидотерапия (калолечение), хидротермотерапия, използвайки релаксиращото и съдоразширяващо действие на топлината. Хидромасажите се прилагат с цел детонизиране на скъсените мускули. По отношение на хипотрофичната мускулатура се прилагат нискочестотни токове, оказващи дразнещ ефект и повишаващи мускулния тонус. 3637