Условно, гастроинтестиналният тракт се разделя на горен и долен. Към горният гастроинтестинален тракт се отнасят устна кухина със слюнчени жлези, езофагус, стомах и дуоденум, до lig. Suspensorium duodeni в областта на дуодену-йейуналната извивка.
Заболяванията, засягащи гастроинтестинален тракт са много и разнообразни, затова е необходима определена класификация, която да улесни разглеждането им. Условно, можем да разглеждаме заболяванията на гастроинтестинален тракт на:

 

  • Структурни - свързани с ерозивни изменения на мукозната капсула по протежение на тракта и улцерации, както и дефекти в анатомичното ситуиране и форма на част от органа (различни видове хернии, дискинезии и др.);
  • Възпалителни – свързани с отделянето на медиатори на възпалението (хистамин, простагландини, интерлевкини и др.), и предизвикващи съответните реакции на Целс и Вирхов (болка, затопляне, зачервяване, оток и евентуална промяна във функцията) – например. гастрити, езофагити и др. ;
  • Мета- и неопластични - свързани с промяна на типа клетки (например Баретов хранопровод) и появата на формации;
  • Функционални (свързани с нарушения в нервната проводимост към органа, например кардиоспазъм, атония);
  • Ендокринологични – свързани с хипер/хипосекрецията на дадени жлези;
  • Автоимунни и др.

Основните симптоми, асоциирани с гастроентерологични заболявания са: болка, емезис, хематемеза, метеоризъм, мелена, а в редица случаи и екстраорганни симптоми, които затрудняват диагнозата (например хиатална херния).


 

1. Болката е централен симптом – нейните особености имат важно значение за правилното диагностициране. Тя може да бъде висцерална, соматична и пренесена.

  • Висцералната болка е свързана с наличието на болкови рецептори във всички клетки на храносмилателната система. Тя се дължи на силно разтягане, исхемия или разкъсване на кухите коремни органи. Описва се като коликообразна, разпъваща – нейната локализация не е съвсем ясна, а пациентите са нервни, опитват се да се „наместят“ и да облекчат болката, като са възможни и адитивни вегетативни симптоми като повръщане, тахикардия и др. Типичен пример за възникване на висцерална болка е след компенсираната високоамплитудна гладкомускулна контракция, в резултат от стеноза, като по този начин се цели облекчаване на пасажа.
  • Соматичната болка е следствие от дразнене на париеталната коремница, коремната стена, мезентериума и др. Тя е остра, непрекъсната и ясно локализирана. При перитонеално дразнене се наблюдава и коремен дефанс (контракция на абдоминалната напречно-набраздена мускулатура).
  • Пренесената болка е висцерална или соматична болка, пренасяща се върху кожни сегменти. Тя има особено значение за диагнозата – болката в определена кожна зона е свързана с патологичен процес в определен орган (т. нар. зони на Хед). Така в зависимост от описанието на болката бихме могли да направим заключение за нейния произход. В повечето случаи обаче практически това не се случва, поради невъзможността за ясно описание, както и наличието на повече от един тип болка. 

 

Трябва да се имат предвид и факторите провокиращи болка – например високомазнинните и пържени храни предизвикват влошаване у пациенти с холецистит, холелитиаза и др.; кофеинът, шоколадът и др. обострят състоянието на пациенти с гастрити и язви, поради повишената стомашна секреция; факторите, които облекчават болката – гладуването подобрява състоянието при панкреатит и хроничен гастрит.

 

2. Повръщането е друг основен гастроентерологичен симптом. Важно да се изясни дали то е с централен или периферен произход – важно за гастроентерологията е, че повръщането се предхожда от гадене и след емезата се наблюдава облекчение. Обратният случай се дължи на централно дразнене. 


Съставът на повърнатата материя е също важен за диагнозата – наличието на храна, приета преди повече от 5 часа говори за пилорна стеноза; наличието на по-голямо количество жлъчка предполага обтурационен интестинален процес; при хематемеза (повръщане на кръв) се наблюдава цветът на кръвта – ако той е ясен, вероятно става въпрос за масивно и/или скорошно кървене, а ако е тъмнокафяв – за престоял.


3. Мелената е дефекацията на черен, лъскав и неоформен фецес с крайно неприятен мирис; докато при ректорагията става въпрос за ясна кръв. Цветът на кръвта не е точно показателен за произхода на кървенето – при масивни кръвоизливи, дори ако те са от проксималният гастроинтестинален тракт, цветът е ярък. И все пак – колкото по-ясна е кръвта, толкова по-дистален е източникът на кървенето и/или по-масивен.


4. Метеоризмът е повишена акумулация на газове в гастроинтестиналния тракт. Той може да се дължи на повишено стомашно образуване (аерофагия - често при невротици, гастрити; пилорна стеноза, атония) или на понижена чревна абсорбция на газовете (например при веностаза поради десностранна сърдечна декомпенсация; повишено бактериално разпадане и др.). Пациентът описва подуване и коликообразни болки.

 

Освен описаните симптоми, понякога са налични и екстраорганни, атипични симптоми, които в повечето случаи маскират гастроентерологичния проблем (понижено отделяне на gastric intrinsic factor от пристенните клетки на фундусните стомашни жлези води до понижена абсорбция на витамин B12 и съответната отклоняваща симптоматика при негофия дефицит; при гастрокардиален синдром дразненето на блуждаещия нерв, следствие например на гастрит, води до сърдечна симптоматика).