Орбиталният миозит, познат още като идиопатичен орбитален или очен миозит, представлява доброкачествено, неспецифично и неинфекциозно възпалително заболяване, засягащо външните очедвигателни мускули, отговарящи за придвижването на очната ябълка в съответната посока.

 

Към днешна дата, орбиталният миозит представлява подгрупа на една по-голяма нозологична общност, позната като идиопатичен орбитален възпалителен синдром или орбитален псевдотумор. Към тази голяма група неспецифични възпалителни заболявания на орбитата се отнасят дакроаденита, орбиталния целулит, оптичният периневрит, перисклерита, огнишната възпалителна маса, грануломатозата на Вегенер и синдромът на Толоза-Хънт.


 

Очният миозит е изключително рядко възпалително заболяване, което може да засегне един или повече на брой външни очедвигателни мускули на едното око и по-рядко двустранно.

 

Как се проявява орбиталният миозит?

Началото обикновено е подостро и по-рядко остро. Първичен симптом в най-голяма част от случаите се оказва появата на болка при движение на очната ябълка, съпроводена с появата на двойно виждане в съответната посока. Двойното виждане при това състояние се дължи на нарушената контракция и отпускане на съответния засегнат мускул и няма неврогенен произход. При повечето от засегнатите пациенти, извън орбиталния дискомфорт, не се наблюдава друг придружаващ симптом.

 

Две са главните форми, в които може да се изяви орбиталният миозит:

  • Орбитален миозит с дискретна симптоматика – подостро начало на ретроорбитална болка или дискомфорт, двойно виждане, конюнктивална инекция (зачервяване на конюнктивата);
  • Тежък орбитален миозит – освен ретроорбиталната болка и появата на двойно виждане, допълнителни признаци са птозата, хемозата (оток на конюнктивата) и проптозата на очната ябълка (изпъкването и напред в очната орбита).

Едностранното засягане на единичен очедвигателен мускул е класическата изява на заболяването. Възможно е последователното засягане на мускулите и на другото око. Описани са и рецидиви на заболяването, като двустранното засягане и въвличането на повече от един мускул е сериозен рисков фактор за това.

 

Средната възраст на изява на зоболяването е 40 години, но възрастовият интервал е широк – от 7 до 80 г. Проучвания показват по-голяма честота на засягане на женския пол. Макар да няма категорично определено предилекционно място на развитие на възпалителния процес, най-често са описани засягане на горния, латералния и медиалния прав очен мускул.

 

Как се поставя диагнозата и кои заболявания трябва да се имат предвид в диференциално-диагностичен план?

 

Диагнозата орбитален миозит по правило е диагноза на изключването. Това означава, че е необходимо да се изключат всички възможни други причини, които биха могли да обяснят съответната симптоматика.

 

Основен метод във визуализирането на процеса и определяне на мускула на засягане се оказва контрастно усиления ядрено-магнитен резонанс на орбитата. В част от случаите, освен съответния очедвигателен мускул, възпалителният процес обхваща и съответното сухожилно влагалище.

 

В диференциално-диагностичен план трябва да се имат предвид следните състояния:

  • Тиреоид асоциирана офталмопатия – началото обикновено е постепенно. Засягането най-често е двустранно с пощадяване на сухожилята;
  • Миастения гравис – очна форма – проявява се обикновено със спадане на клепача или офталмопареза (пареза на очните движения), водеща до поява на двойно виждане;
  • Синдром на Толоза-Хънт – изявява се с болка в периорбиталната област или едната половина на главата, пареза на очедвигателните нерви от същата страна, инервиращи съответните външни очни мускули, както и нарушаване на усета в съответната област на лицето, инервирана от тригеминалния нерв;
  • Окулофарингеална мускулна дистрофия – изявява се с пареза на очните движения, нарушение при гълатен, слабост и атрофия на лицевата, шийна мускулатура, както и на проксималната и дистална част на крайниците;
  • Миотонична дистрофия тип 1;
  • Вродено нарушение в инервацията на очедвигателните мускули или вродена фиброза на външните очни мускули;
  • Митохондриална миопатия – най-често се проявява с появата в късна възраст на прогресираща офталмоплегия – пареза на движенията на очните ябълки.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението на орбиталния миозит?

Първа линия на терапия е прилагането на кортикостероиди в дози 1,0-1,5 мг/кг/дневно за 1-2 седмици и последваща низходяща схема за 6 до 12 седмици. Като втора линия се прилагат имуносупресанти,в това число азатиоприн, метотрексат и др. Ремисия се очаква в рамките на дни до седмици след началото на лечението.