Оптичният неврит представлява възпаление на миелиновата обвивка на зрителния нерв, отговорна за провеждането на зрителната информация от ретината до структури в главния мозък, като по този начин има роля в „осъзнаването” и възприемането на съответния зрителен образ. Много често заболяването се оказва първата изява на хроничен демиелинизиращ процес, затова разпознаването му и навреме предприетите мерки са от съществено значение.
Кои са признаците на заболяването?
- Прогресивно нарушение на зрението на едното око, по-рядко на двете очи. Състоянието настъпва за броени часове до няколко дни и обикновено се задържа в рамките на една-две седмици, след което спонтанно отзвучава. Може да се изрази както в появата на замъглени полета в зрителното възприятие, така и в напълно ослепяване. Когато е засегнато само едното око и нарушението е в лека степен, често, благодарение на здравото око, пациентът може дори да не забележи настъпилия дефект;
- Болка – ретроорбитална, която се усеща зад очната ябълка, в дълбочината на окото, или болка в самото око. Често болката се провокира и засилва при движение на очите. Тя може да предшества настъпването на намаление на зрението и обикновено следва курса на развитие на състоянието;
- Нарушение в цветовото усещане – пациентите могат да изпитат затруднение в разпознаването на определени цветове, да загубят възприемането на контраста, да ги виждат размазано или с по-малка яркост от обикновено. Тези оплаквания в някои случаи могат да са по-изявени от намалението в зрението;
- Феномен на Ухтхоф –влошаване на зрението вследствие излагане на топлина и физическо натоварване;
- Феномен на Пулфрих – възприемане кръгообразен ход на обекти, които всъщност се движат праволинейно. Дължи се вероятно на асиметричната проводимост между двата зрителни нерва.
Какви са причините за настъпване на заболяването?
Точната причина все още остава неясна. Касае се за настъпването на автоимунен процес, при който имунната система на организма се насочва срещу собствени тъкани, в този случай срещу миелиновата обвивка на зрителния нерв.
Много от случаите на оптичен неврит се асоциират с появата на демиелинизиращо заболяване – множествена склероза и оптичен невромиелит. При последното състояние освен двата зрителни нерва се засяга и гръбначния мозък с рекурентни епизоди на ослепяване, слабост и парализа.
Има и изолирани случаи на оптичен неврит. Той може да настъпи също в рамките на инфекциозен процес, засягащ околоносните кухини и орбитата на очната ябълка, както и в хода на системно вирусно заболяване и др.
Кои хора са засегнати?
Заболяването често засяга хората в млада възраст – от 20 до 45 години, като при жените честотата е два пъти по-висока, отколкото при мъжете.
Как се поставя диагнозата?
Оплакванията от нарушено зрение често са повод за консултация с офталмолог или невроофталмолог, където може да се установи намаление на зрителната острота, нарушено цветоусещане и възприемане на контраст и яркост на цветовете, дефекти в зрителното поле под формата на централен скотом и др. Изследване на очното дъно дава само в 1/3 от случаите наличието на възпаление на папилата на очния нерв – т.нар. папилит, тъй като процесът често се развива ретробулбарно.
Изследване на зрителни евокирани потенциали също би дало отклонение в проводимостта на зрителните пътища, дори при субклинично протекло възпаление на оптичния нерв.
Ядрено-магнитен резонанс на главен мозък е сред най-приоритетните изследвания с цел откриване на други огнища на демиелинизация, които да оформят картината на хроничен демиелинизиращ процес – най-често множествена склероза. В 10-12% от пациентите с оптичен неврит се откриват такива демиелинизиращи плаки в мозъка, които все още са без клинична значимост. 10-годишният риск за развитие на множествена склероза при пациенти дори само с една плака е 56%.
Други изследвания се правят с цел отхвърляне наличието на друга патология, в рамките на която може да се изяви оптичния неврит.
Какво е лечението и прогнозата на оптичния неврит?
Лечението зависи от подлежащата причина за развитието на оптичния неврит. Най-често се прилагат кортикостероиди, които овладяват острото влошаване на зрението ,без да оказват ефект в дългогодишен аспект. Възстанояване на зрението често настъпва и спонтанно в рамките на една до няколко седмици. Често обаче остават известни дефекти във възприятието на цветовете и техните яркост и контраст.
