При около 50-60% от пациентите със системен лупус еритематозус се наблюдвават клинични прояви на лупусен нефрит, докато хистологично той се открива при почти всички. Възможно е да протича без клинична изява.
Проследяването на състоянието на бъбпреците при пациенти със системен лупус еритематозус е от голяма важност, тъй като ранното откриване и лечение на нарушение би могло значително да подобри състоянието на този жизненоважен орган.
При направата на лабораторни изследвания при активен лупус често се наблюдава хематурия или протеинурия. Въпреки че това е по-типично за мезангиален или мембранозен лупус нефрит. Когато заболяването протича асимптомно, лабораторните изследвания са единственият начин, чрез който то може да бъде открито.
Клиничната изява на заболяването, която може да бъде свързана с хипертония и нарушена бъбречна функция включва периферени отоци или периорбитални отоци, главоболие и световъртеж, гадене и повръщане, нефротични симптоми, свързани с протеинурия, както и коагулопатия.
При различните форми на заболяването находките могат да варирират. Изявата на фокалния и дифузния лупусен нефрит включват наличие на обрив, орални или назални язви, синовит или серозит, както и признаци на активен нефрит.
При активния лупусен нефрит се наблюдава хипертония, периферен оток, а в някои случаи има и сърдечна декомпенсация. Мембранозния лупусен нефрит е друга форма на заболяването, при която има периферни отоци, асцит, както и плеврални и перикардни изливи без хипертония.
Лабораторните изследвания, които се използват за оценка на бъбречната функция при системен лупус еритематозус включват стойности на кръвния уреен азот, оценка на серумния креатинин, анализ на урината, с който да се провери за наличието на протеини, червени кръвни клетки и клетъчни отливки. Чрез пробата взета от урината се проверява и концентрацията на креатинин и екскреторната функция на протеини.
Активността на заболяването може да бъде разкрита чрез наличието на антитела срещу двуверижната ДНК, различните серумни гликопротеини на комплемента, скоростта на утаяване на еритроцитите и наличието на С-реактивен протеин (CRP).
Бъбречната биопсия се коментира с почти всеки пациент със системен лупус еритематозус, който има клинични или лабораторни данни за активен нефрит.
Основната цел на лечението при лупусен нефрит е да се нормализира бъбречната функция или да се предотврати нейната прогресивна загуба. Терапията се различава в зависимост от патологичната лезия.
Референции:
https://emedicine.medscape.com/article/330369-overview
