Към възпалителните заболявания на ретината спадат тези на съдовете на ретината. Едно от тях е перифлебитът на ретината или болест на Илс. През 1880 г. Henry Eales пръв описва това заболяване при здрав мъж, който е имал абнормални ретинални вени и повтарящи се кръвоизливи в стъкловидното тяло (материята, която изпълва окото). Тази болест се среща при млади хора на възраст между 15 и 35 години, като честотата при мъжете е по-голяма.

 

Обхваща и двете очи. Причината за това възпаление не е съвсем изяснена. Смята се, че в началото става въпрос за невъзпалително изменение на стените на периферните ретинални вени. Това води до запушване на съдовете, неоваскуларизация ( поява на нови съдове, които се различават по структура от нормалните) и чести кръвоизливи в стъкловидното тяло. Заболяването се свързва с туберкулоза, ендокринни разстройства, вирусни инфекции и др.


 

Оплакванията, които пациентът съобщава са черни точки пред очите, намаляване на зрението, което в началото се възстановява, но след всеки нов рецидив на кръвоизливите, то постепенно намалява, докато не се стигне до слепота. В началото кръвоизливите лесно се резорбират, но с всеки следващ рецидив тази способност намалява, следват промени, които могат да доведат и до отлепване на ретината. Лечението се извършва с противовъзпалитни средства, кортикостероиди, ангиопротектори, витамините К, С, РР. Ефект дават и фото- и лазеркоагулацията около засегнатия съд.

 

Възпалителните заболявания, обхващащи самата ретина биват първични и вторични, като вторичните са по-често срещани и са метастатични - резултат от други системни заболявания, или се предават по съседство от други структури на окото. Към първичните спада централната серозна ретинопатия.Среща се два пъти по-често при мъже на възраст 20-40 години. Рецидивира и обхваща и другото око.

 

Причините за заболяването са многобразни, като се смята, че се дължи основно на стресови и съдови фактори, отколкото на инфекциозни или токсо-алергични. При централната серозна ретинопатия се натрупва ексудат под ретината, което води до нарушаване на зрението. В началото има умерено намаляване на зрението, дори понякога може и да не е променено. Появява се замъгляване в централната част на зрителното поле и неудобство при четене.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Появяват се светкавици пред очите, недостатъчност на цветното зрение в синьо-жълтия спектър, т.е. тези цветове не се виждат нормално. При офталмоскопия (оглеждане на очното дъно) се вижда оток в областта на макулата, установява се, че ретината е отделена от подлежащата тъкан от бистра течност. Получава се хиперметропизация (далекогледство), тъй като се скъсява предно-задната ос на окото, поради отока в макулата.

 

Еволюцията на заболяването е благоприятна, защото дори и без лечение следва обратна резорбция на ексудата. За да се подпомогне процесът могат да се дадат вазодилататори, ангиопротектори, нестероидни противовъзпалителни средства, както и да се приложи лазеркоагулация. Към вторичните възпаления на ретината спада метастатичния ретинит. Дължи се на попадане на инфекциозен материал в съдовете на ретината при септицемия ( обща гнойна инфекция).

 

Причинява се от септични емболи, които идват от инфекциозно огнище някъде в организма - тонзиларен абсцес, синуит, грануломни зъби и др. Ако инфекцията е изключително вирулентна може да се получи некроза на съдовата стена, патогените попадат в стъкловидното тяло и се получава панофталмит ( възпалението е обхванало всички структури в окото и извън него). Лечението е премахване на първичното огнище, източник на инфекцията. Туберкулозният ретинит се проявява обикновено като хориоретинит, който възниква при привидно здрав човек, без данни за активно туберкулозно заболяване, но със следи от прекарана белодробна или извънбелодровна болест.