Kашлицата е защитен рефлекс на тялото, който всеки човек притежава. При напълно здрави индивиди кашлицата има протективен ефект върху лигавиците на горните дихателни пътища и предпазва от попадането на чужди тела в тях. Също така, кашлицата почиства нашите дихателни пътища от натрупани секрети или друг вид дразнители – като полени, прашинки.


Кашлицата се причинява вследствие дразнене върху рецепторите на горните и долни дихателни пътища. Получава се сигнал за наличие на чуждо тяло, който бива транспортиран изключително бързо до мозъка. На принципа на обратната връзка, той изпраща сигнал до гръдните мускули, с което се постига внезапно и бързо изпълване на белите дробове с въздух и бързото му форсирано извеждане от белите дробове, с поява на кашлица. Целта е дразнителят да напусне зоната на дихателното дърво.


Кашлицата бива продуктивна и непродуктивна или влажна и суха. Причинителите за тези видове кашлица са различни. Продължителността на кашлицата също е от значение. Кашлица с давност под 8 седмици се счита за остра кашлица или кашлица в остър стадий. Кашлица с продължителност между 3 и 8 седмици – подостра кашлица. А кашлицата с давност над 8 седмици се смята за кашлица в хроничен стадий на развитие.



Кашлицата ни помага да изведем от тялото различни дразнители, като бронхиални секрети вследствие на възпалителен или инфекциозен процес, също така се появява при астма и при остри кризи на астма, заради генерализиран бронхоспазъм, при хронично тютюнопушене, заради увреждане по структурата на дихателните пътища, както и при попадане на прах, полени или чужди тела – като храна, течности и други.


Непродуктивната кашлица е изключително неприятно явление, водещо понякога до появата на сухи свиркащи хрипове в бронхиалното дърво. Често хроничната кашлица води до хронично безсъние, умора, болка в гърдите, главоболие, повръщане, чувство за безсилие или гняв, както и напрежение в социалните и работни контакти с други хора.


За диагностика на кашлица се прилагат някои основни методи – кръвна картина, образни изследвания – като рентген или компютърен томограф, микробиологично изследване на секрет – храчка, спирометрия, както и метахолинов тест, особено при сенна хрема и алергични реакции.
Допълнителни диагностични мерки и методи се провеждат след лекарска консултация, както и назначаването на адекватно лечение на първичния проблем, водещ до поява на кашлица.