Бъбречните камъни (конкременти) са сравнително често заболяване. Според статистиката около 15% мъже и 10% жени поне веднъж в живота си страдат от заболяването.
 
В началото камъните са с много малък размер, но постепенно нарастват. Обикновено пациентите започват да изпитват симптоми, когато камъните са достатъчно големи, за да предизвикат дразнене в съответната бъбречна зона.
 
Камъните в бъбреците са твърда компактна маса, образуващи се в вследствие на повишено отделяне на минерални соли и киселини в урината, което на свой ред води до отделяне на кристали, които се сглобяват един в друг и образуват по-голяма маса.
 
В зависимост от състава на кристалите, бъбречните камъни се делят на:

  • Калциеви камъни, които са най-голям процент и най-често срещани;
  • Уратни камъни – с жълтеникаво-червеникав цвят, съставени от кристали на пикочна киселина;
  • Струвитни камъни – най-редки, образуват се при рецидивиращи бактериални инфекции в бъбреците, като се повишава концентрацията на амониеви йони. Самите бактерии започват да привличат йони и така се формира плътната структура на бъбречния конкремент.
  • И не на последно място, цистинови камъни – сравнително редки, развиват се в следствие на метаболитен дефект, при който се отделя голямо количество аминокиселини цистин, орнитин, лизин и аргин в урината.

 
 
Първоначално камъните започват да се образуват в бъбрека под формата на малки конкременти – песъчинки, които в последствие могат да попаднат по хода на целия канал, отвеждащ вторичната урина и така да попаднат в бъбречното легенче, където да се натрупат под формата на конгломерати и да запушат зоната в бъбрека. Така отделянето на урина спира и се развива състоянието хидронефроза.
 
В други случаи, когато конкрементите са с по-малки размери могат да попаднат по хода на уретера и така да предизвикат коликообразна болка, която да се мести от гърба към корема и ингвиналните гънките.
 
Според големината на камъните се развива и клиничната картина. Най-честите симптоми са болка – средна по тежест до нетърпимо силна болка. В други случаи може да се развие хематурия – отделяне на кръв в урината. Така наречените бъбречни кризи са именно периодите на придвижване на камъка и дразнене на стените на пикочния тракт. Болката при бъбречна криза е типична и може да се разпространява до ингвиналните гънки – слабините.
 
Лечението на бъбречно-каменната болест е комплексен процес, който в последните години претърпя огромно развитие с навлизане на лазерните процедури.