Оказването на помощ при епилептичен припадък може да има голямо значение за потърпевшия при правилно процедиране.


Епилепсията представлява редица нарушения, засягащи електрическата активност на мозъка. Съществуват множество различни видове епилепсия, повечето от които се характеризират с непредвидими припадъци. Но не всички припадъци водят до конвулсиите, с които повечето хора свързват с болестта.


Конвулсиите представляват неконтролируеми мускулни съкращения, които могат да обхванат цялото тяло, те често протичат заедно с внезапно падане, гадене, световъртеж, необичайни движения на очите, стискане на зъбите, издаване на необичайни звуци, изпускане на урина, отделяне на пяна от устата и други.



Всъщност, класическият припадък, при който пациент губи контрол върху мускулите, има гърчове или изпада в безсъзнание, е само един от видовете припадъци. Този вид припадък се нарича генерализиран тонично-клоничен припадък и представлява само една от многото форми на епилепсия. Специалистите са установили над 30 различни вида припадъци.


Някои припадъци може да са по-малко изявени и да засягат усещанията, емоциите и поведението. Не всички припадъци включват конвулсии, спазми или загуба на съзнание. Съществува форма с абсанс пристъпи, която обикновено се характеризира с краткотрайна загуба на съзнание. Понякога външен признак, като бързо мигане на очите, може да бъде единственият индикатор, че се появява този вид припадък.


По дефиниция еднократният пристъп не се обозначава като епилепсия. Човек трябва да изпита два или повече непровокирани пристъпа на разстояние 24 часа или повече, за да бъде диагностициран с епилепсия. „Непровокирани“ означава, че гърчът не се дължи на лекарство, токсини или травма на главата.


Повечето хора с епилепсия обикновено са наясно със състоянието си. Те може да приемат лекарства за контрол на симптомите.


Когато човек изпита внезапно конвулсивен припадък, има някои действия, които може да бъдат предприети, за да му се помогне да избегне допълнителни щети:

  • Потърпевшият трябва да се обърне настрани. Това би му попречило да се задави при повръщане или отделяне на слюнка;
  • Трябва да се постави нещо меко под главата на пострадалия, за да се предотврати нараняване;
  • Яката на дрехата трябва да се разхлаби, така че човекът да може да диша свободно;
  • Може да се наложи леко да се наклони главата назад, за да се отворят дихателните пътища по-добре;
  • Не бива да се ограничават конвулсивните движения на човека, освен ако те може да му причинят телесни повреди (например конвулсия при ръба на басейн);
  • Не бива да се поставя нищо в устата на човека - лекарства, твърди предмети или вода, защото може да се задави;
  • Трябва да бъдат премахнати остри или твърди предмети, с които човекът може да влезе в контакт;
  • Трябва да се обърне внимание колко дълго е продължил гърчът и какви са симптомите, ако е имало множество припадъци - колко време е минало между тях. Тези наблюдения могат да помогнат на медицинския екип по-късно.
  • Трябва да се спазва дистанция по време на припадъка;
  • Важно е запазването на спокойствие;
  • Не бива да се правят опити човекът да бъде събуден след пристъпа посредством викане, клатене, разтърсване;
  • Минувачите трябва да бъдат помолени да останат назад. Човекът може да е изтощен, смутен или дезориентиран след припадък.

Библиография:
The National Institute of Neurological Disorders and Stroke. The Epilepsies and Seizures: Hope Through Resear.
O’Hara KA. First aid for seizures: The importance of education and appropriate response.