Още през далечната 1840 г., немският лекар Карл Адолф фон Базедов, описва триадата от симптоми – гуша, ускорен пулс и екзофталм. Те описват болестта на щитовидната жлеза, която по-късно е кръстена на него – Базедова болест.

 

Всъщност, това е автоимунно заболяване, което се причинява от намиращи се в кръвта ТСХ-рецепторни антитела (TRAb). Това са активиращи антитела, които се свързват с рецепторите за ТСХ по повърхността на щитовидната жлеза и имитират неговото действие – предизвикват отделянето на хормони от нея. 


 

Постоянната стимулация на жлезата от TRAb, води до нейната хиперфункция със свръхсекреция на хормони и съответната клинична картина на тиреотоксикоза. Повишената функционална активност води до видимо увеличение на обема на щитовидната жлеза или т.нар. гуша.

 

Автоимунният процес засяга меките тъкани на очите, което води до тяхното изпъкване навън от орбитите, т.е. екзофталм. Това е състояние, наречено тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО) или в превод – болест на очите, свързана със заболяването на щитовидната жлеза. Тя най-често се среща при Базедова болест, но в редки случаи е свързана и с тиреоидита на Хашимото. Общото между тези две състояния е, че са автоимунни.

 

ТАО може да се изяви по всяко време – преди първите симптоми на тиреороксикоза, по време на диагностицирането на Базедовата болест, а дори и след нейното овладяване. Очните симптоми могат да бъдат както съвсем леки и дискретни, така и много тежки и застрашаващи зрението.

 

Симптомите на ТАО се дължат на автоимунното възпаление на меките тъкани зад окото. Настъпва набъбване и оток на съединителната тъкан в орбитата, увеличаване на обема на очедвигателните мускули и отлагане на мастна тъкан. Всичко това води до притискане на венозните съдове, а в по-тежките случаи и на зрителния нерв.

 

Набъбналите меки тъкани избутват очната ябълка напред, което се изразява в екзофталм. Той обичайно е двустранен, но по-рядко може да засяга само едното око. Възможно е клепачите да не покриват изцяло очната ябълка и очната цепка да не се затваря напълно. В тези случаи може да възникне изсъхване на роговицата и възпаление.

 

Задръжката на венозния отток води до зачервяване на очите и оток на клепачите и конюнктивите. Може да се установи и повишено вътреочно налягане.

 

Засягането на очните мускули води до различни очедвигателни нарушения – невъзможност за поглед нагоре, надолу или настрани. Може да има и двойно виждане. Възпалителните промени в мускулите в крайна сметка водят до фиброзирането им и трайно увреждане на тяхната функция. В крайните случаи се наблюдава фиксация на очната ябълка с пълна невъзможност за движение.

 

Отделно от видимите промени, болните усещат и субективни оплаквания, като дразнене, усещане за чуждо тяло, сълзене, напрежение, светлобоязън, болка при движение или в покой.

 

В най-тежките случаи се засяга зрителният нерв с нарушения в зрението – от леко намаление до пълна слепота.

 

Тежестта на симптомите невинаги съвпада с тежестта на тиреотоксикозата. Също така не всички пациенти с Базедова болест ще развият ТАО. Има обаче група от хора, които са предразположени към възникването й и това са пушачите.

 

Доказано е, че тежестта на ТАО е в пряка зависимост от тежестта и продължителността на тютюнопушенето. То значително пречи и на лечението й. Затова първата стъпка при установяване на ТАО е спиране на цигарите.

 

За съжаление, лечението на ТАО е трудно и често има остатъчни промени в очите. В по-леките случаи се използват локални средства, като изкуствени сълзи, унгвенти за предпазване на роговицата, кортикостероидни капки.

 

При по-тежките форми се налага венозно приложение на кортикостеоириди. Провеждат се пулс-терапии с метилпреднизолон в различни схеми. Тъй като се налага лечение във високи дози, е доказано, че венозното приложение е по-безопасно от приема на преднизолон през устата в еквивалентна дозировка.

 

Лъчетерапията на орбитите се прилага при неуспех от медикаментозното лечение. Тя води до намаляване на обема на орбиталните меки тъкани, но крие риск от двигателни нарушения след това. Възможно е и оперативно лечение, за декомпресия на орбитите с отстраняване на част от мастната и съединителната тъкан.

 

Лечението на ТАО върви ръка за ръка с това за тиреотоксикозата. Стремежът е функцията на щитовидната жлеза да се поддържа в границите на нормата, защото всяко залитане към хипотиреоидизъм или тиреотоксикоза, може значително да влоши тежестта на очните симптоми.