Респираторните заболявания на горните дихателни пътища от простуден тип най-често протичат безобидно за хората в активна възраст; в по-упоритите или тежки случаи може да се стигне и до посещение на лекар, като първият специалист, който се среща с тях, обикновено е личният лекар на пациента.

 

За съжалениеq понякога тези досадни настинки „отварят вратите“ за по-тежки усложнения, които водят пациента и към друи специалисти, сред които, очудващо, е и очният лекар.


 

Лигавиците са входна врата за вирусите

Чуваме често, че една от важните мерки срещу защита е да не пипаме лицето си. По-конкретно става въпрос за лигавиците. Самата кожа обикновено е устойчива на инвазията от бактерии и вируси, но лигавичната тъкан е слаба брънка в това отношение, както и евентуално налични малки кожни ранички – например от одраскване или разраняване на пъпка.

 

Пазейки се от зараза често успяваме да се сетим да защитим устната кухина и входа на носа, но позабравена входна врата за инфекциите е и окото.

 

При стандартната настинка вирусите най-често навлизат в тялото през носа и устата. В задната част на носоглътката, както и по сливиците вирусите се свързват с рецепторите по клетките на лигавицата и започват да се възпроизвеждат, както и навлизат в самите лигавични клетки, предизвиквайки по този начин възпаление. Последното стои зад класическите симптоми – кашлица, кихане, болки в гърлото, отделяне на воднист секрет – богат на вирусни частици.

 

Когато инфекцията е през очите заразяването основно става чрез конюнктивата – тънката обвивка, която покрива склерите и вътрешната повърхност на клепачите.

 

Епидемичен кератоконюнктивит

Конюнктивитите са основна част от възпалителните заболявания, които водят пациентите при офталмолог.

 

Наричан още „грип на окото“, епидемичният кератоконюнктивит обикновено е вирусно заболяване, като заразата става по директен или индиректен път – попадане в очите на инфектиран секрет при кашляне и кихане или докосване на очите след като е имало допир със заразена със секрети повърхност. Инфекцията може да се предаде още и при ползване на общи кърпи, възглавници и други пособия.

 

Вирусът е силно заразен, като може да живее повече от две седмици върху мръсни повърхности на мебели, маси за хранене, столове, включително и банкноти – въобще парите са много удобен сподоб за разпространение на инфекции.

 

Инкубационният период е относително дълъг – 10-14 дни.

 

Симптоми и протичане

Заболяването започва най-често внезапно със силно зачервяване на очите, дразнене, и умерена болка и отново – воднист секрет.

 

Докато при възрастните симптоматиката се ограничава обикновено само до очите, то при децата и юношите тя често е придружена и от общо неразположение, висока температура, подути лимфни възли (групата пред ушните миди) и понякога – болка в гърто.

 

Сред основните симптоми като най-чести се отличават:

  • Подувне на клепачите;
  • Зачервявне на очите;
  • Усещане за чуждо тяло (чувство за „пясък“);
  • Сълзене;
  • Образуване на гурели и леко слепване на клепачите сутрин;
  • Силен дискомфорт и дразнене от светлина;
  • Замъгляване на зрението.

Последното обикновено настъпва след отшумяване на острата фаза на болестта – около 10-тия ден – и е свързано със засягане на роговицата. При него по епитела на рогивицата се наблюдават белезникави налепи, които оставени без лечение могат да се задълбочат до язви с трайни последствия. В повечето случаи преминават до 1-2 месеца, но има наблюдавани и пациенти, при които това става 1-2 години след прекарване на заболяването.