Венография

В миналото поставянето на диагнозата за дълбока венозна тромбоза (ДВТ) е изисквало извършване на венография (флебография или възходяща флебография). При венографията контрастно вещество (багрило) на основата на йод се инжектира в голяма вена на стъпалото или глезена, така че специалистите да могат на изображение да видят вените на краката. Рентгеновите изображения проследяват багрилото, което тече през вените от отдалечените части на тялото към сърцето. Това позволява на специалистите да видят големи препятствия във вените на краката.

 


Венографията е инвазивно изследване и може да бъде болезнено и да крие определени рискове, например инфекция, затова лекарите обикновено предпочитат да използват метода на дуплекс ехографията (двуизмерна ехография в комбинация с доплерово изследване). Въпреки това, някои специалисти използват венография при хора, които са имали история за дълбока венозна тромбоза. Тъй като вените при тези пациенти вероятно са били увредени от предишни съсиреци, дуплексната ултрасонография няма да може да открие нов съсирек, както може венографията.

 

Днес много специалисти използват венография чрез магнитен резонанс вместо чрез рентгенография, тъй като е по-малко инвазивна и не използва рентгенови лъчи. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) използва принципа на радиовълни, възникващи в хомогенно магнитно поле, като при срещата с тях в тялото възниква сигнал (ехосигнал), който се улавя от специални приемници и се обработва чрез компютърна техника.

 

Ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография

Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) и компютърната томография (КТ) могат да създадат изображения на органи и тъкани в тялото, както и на вени и съсиреци (тромби). Въпреки че тези образни изследвания са полезни, те обикновено се използват заедно с други тестове за диагностициране на дълбока венозна тромбоза.

 

Когато специалист подозира, че при даден пациент се касае за белодробна емболия, той може да избере белодробна ангиография с компютърна томография - стандартно рентгеново изследване на гръдния кош, при което контрастно вещество се инжектира във вена на ръката. Контрастът преминава през кръвоносните съдове, водещи до белите дробове, за да създаде изображения на притока на кръв към белите дробове.

 

Сканиране на белодробна вентилация/перфузия (VQ сканиране); Белодробна ангиография

Ако белодробна ангиография с компютърна томография не е налична, може да бъде назначено VQ сканиране или белодробна ангиография.

 

При сканирането на белодробна вентилация/перфузия (VQ сканиране) радиоактивно вещество показва кръвния поток и оксигенацията на белите дробове. При наличие на кръвен съсирек, сканирането може да покаже нормални количества кислород, но забавен кръвен поток в частите от белите дробове, в чиито съдове има тромби.

 

При белодробна ангиография се поставя катетър на вена от областта на слабините. Катетърът се придвижва по кръвоносната система до съдовете в белите дробове. Когато катетърът е поставен, се измерва налягането и се инжектира контрастното вещество за по-добра визуализация на анатомията на кръвоносните съдове. След това се извършва рентгенография на гръдния кош. Изображенията от рентгенографията визуализират пътя на контрастното вещество и помагат да бъде наблюдавано изпълването с контраст на кръвоносните съдове и така да бъде установено дали има запушване или друг проблем в тях.

 

Импедансна плетизмография

Импедансната плетизмография е друг неинвазивен тест за диагностициране на дълбока венозна тромбоза. Въпреки че този тест е надежден, много болници не разполагат с оборудването или експертния опит за неговото извършване.

 

При импедансна плетизмография маншет (подобен на маншет за кръвно налягане) се поставя около бедрото и се надува, за да се компресират вените на краката. След това се измерват обемните промени на участъка от крайника (чрез електроди, които се поставят там) с помощта на промените в електрическото съпротивление и капацитет. Когато маншетът се издуе, той позволява на определено количество кръв в прасеца да изтече през вените. След това измерването на обема на прасеца се повтаря. Ако е налице дълбока венозна тромбоза, разликата в обема (с надут маншет спрямо изпуснат) ще бъде по-малка от нормалното, което показва, че вените са частично запушени от кръвен съсирек.

 

Диференциални диагнози


Резултатите от тестовете и физикалния преглед могат да помогнат за изключване (или откриване) на други възможни причини за симптомите, като:

  • Недостатъчна циркулация (венозна недостатъчност);
  • Кръвен съсирек близо до повърхността на кожата (повърхностен тромбофлебит);
  • Мускулно нараняване (разтежение, разкъсване);
  • Киста на Бейкър;
  • Целулит;
  • Лимфедем.

Референции:
1. Texas Heart Institute. Pulmonary embolism
2. Centers for Disease Control and Prevention. Diagnosis and treatment of venous thromboembolism
3. The National Heart, Lung, and Blood Institute. Pulmonary embolism
4. American Academy of Orthopedic Surgeons: OrthoInfo. Deep vein thrombosis