Белодробният тромбемболизъм най-често е усложнение на периферна венозна тромбоза. Касае се за откъснати от тромба парченца (емболи), които по пътя на венозното кръвообръщение преминават през сърцето и достигат до белодробното кръвообръщение. Там, в зависимост от размера си, емболите запушват различни по калибър съдове.
Колкото по-голям е емболът, толкова по-главен съд потенциално той може да се запуши и съответно толкова по-малки биха били възможностите на организма да компенсира това. Белодробната тромбемболия е остро животозастрашаващо състояние.
Клиничната картина може да е изключително разнообразна. Тя задължително включва симптоми от страна на дихателната система като задух, учестено дишане, болка в определена област и др. Задължителни са и симптомите от страна на сърдечносъдовата система. Такива са издутите шийни вени, учестената и неправилна сърдечна дейнот, болка в сърдечната област от нарушеното кръвоснабдяване и др.
Поради намаляването на обема кръв, изпомпван от сърцето към аортата, от понижено кръвоснабдяване практически може да страда всеки един орган в човешкото тяло и симптомите от там да се включат в общия симптомокомплекс.
Предвид бързото развитие и динамика на състоянието, навременната диагностика е от първостепенно значение. Най-достъпното образно изследване е рентгенографията. Тя обаче, не е подходяща в случаите на белодробен тромбемболизъм, понеже е непроменена в началните стадии на състоянието. А реално, лечебните мероприятия трябва да започнат рано, за да се предотвратят усложненията.
Компютърната томография с въвеждане на контраст е второто по достъпност образно изследване, което намира най-масово приложение в случаите на белодробен тромбемболизъм. Това изследване обаче, не е удачно в някои конкретни случаи като свръхчувствителност към използваните контрастни препарати, бременни и деца, поради високото лъчево натоварване и др.
В тези случаи алтернатива дава нуклеарната медицина. Единственият и недостатък е това, че тя не е до такава степен достъпна в България, в сравнение с горните образни изследвания. Нуклеарната медицина използва т.нар. радиофармацевтици. Това са вещетва, които съдържат в структурата си атоми, излъчващи гама лъчи. Последните се улавят от гама камера и се преработват от устройство, което дава образ на разпределението на радиофармацевтика в интересуващия ни орган.
По отношение на изследването на белите дробове, радиофармацевтиците могат да бъдат инжектирани в кръвообръщението или инхалирани. В първия случай се изобразява белодробното кръвообръщение, във втория - вентилацията на трахеобронхиалното дърво и алвеолите. При съмнение за белодробна тромбемболия се използва комбинация от двата метода.
В най-голяма степен информативно за конкретната патология е венозното инжектиране на радиофармацевтик. По този начин се изобразява разпределението на веществото в съдовата мрежа на белите дробове, където е локализиран патологичния процес при белодробна тромбемболия. Смутеният кръвоток в областта на запушване на определен артериален съд се визуализира като зони с намалено до липсващо натруване на радиофармацевтик.
Описаното изследване се нарича перфузионна сцинтиграфия на белите дробове. Провеждането на вентилационна сцинтиграфия, т.е. инхалирането на друг вид радиофармацевтик, допълва първото изследване, защото изключва или потвърждава възможността друга белодробна патология да е причина за резултата от първото изследване.
В този ред на мисли, ако перфузионната сцинтиграфия покаже намалено кръвооросяване в дадена област от белите дробове, а вентилационната сцинтиграфия е в норма, това демонстрира, че патологичният процес изхожда от съдовете. От друга страна, нормалната перфузионна сцинтиграфия на белите дробове изключва на 100% възможността да се касае за белодробен тромбемболизъм.
