Захарният диабет е хронично заболяване, което на практика изисква доживотно лечение. Основна цел на терапията е контрол на кръвната захар в границите на нормата, за да се избегнат диабетните усложнения и като цяло да се поддържа едно добро качество на живот. Ето защо медикаментите, които се прилагат, трябва да са ефективни, евтини и с минимални странични реакции.

 

Водещата причина за смъртност при пациентите със захарен диабет тип 2 са макросъдовите инциденти, т.е. запушването на големи артерии на сърцето (миокарден инфаркт), мозъка (инсулт) и крайниците (гангрена и ампутации). Ето защо от 2008 г. има изискване отстрана на американската и европейската лекарствени агенции да се докаже сърдечносъдова безопасност на новите препарати за лечение на диабета. Така в световен мащаб се провеждат множество големи проучвания, чиято цел е да покаже, че всеки един нов медикамент на пазара не повишава риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, ампутации и бъбречни увреждания.


 

За две от по-новите групи препарати – глюкагоно-подобен пептид-1 рецепторните агонисти (GLP-1) и инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер 2 (SGLT-2), резултатите от проучванията са изненадващи. Те не само че не повишават риска от съдови инциденти, но дори имат и протективно действие. Този успех е толкова грандиозен, че Америка и Европа се обединяват в издаването на нов консенсус за лечение на захарен диабет тип 2, който беше публикуван през месец октомври 2018 г. В него се обръща повече внимание на промяната в начина на живот, обучението на диабетика и индивидуализирания подход в лечението. Основна отправна точка, от която зависи изборът на медикаментите, е наличието на сърдечносъдово или хронично бъбречно заболяване у пациента.

 

Първата стъпва в лечението е оценка на начина на живот, наличието на придружаващи заболявания, възраст, тегло, ниво на кръвната захар, както и фактори, които могат да повлияят придържането към терапията (хипогликемии, покачване на теглото, липса на мотивация, депресия и т.н.). Лекар и пациент трябва да работят заедно по изготвянето на план на лечение. Ролята на лекаря е да подкрепя и да обучи диабетика, за да бъде наясно със своето заболяване и как да се справя сам с предизвикателствата у дома.

 

Медикамент на първи избор си остава метформинът, който е ефективен, евтин, с нисък риск от хипогликемии и с минимални странични ефекти. Ако пациентът е с налично атеросклеротично съдово заболяване, трябва да се обмисли включване на SGLT-2 инхибитор или GLP-1 рецепторен агонист. За диабетиците със сърдечна недостатъчност или хронично бъбречно заболяване, за предпочитане са SGLT-2 инхибиторите. Тези две групи медикаменти заемат челна позиция и в избора на терапия при пациентите, които нямат сърдечносъдово заболяване, но имат нужда от отслабване на тегло.

 

GLP-1 рецепторните агонисти са инжекционни препарати, чието действие е идентично с това на естествения чревен хормон GLP-1. Той стимулира отделянето на инсулин от панкреаса след прием на храна и забавя изпразването на стомаха, с което повишава чувството за ситост и намалява апетита. Някои от представителите на тази група медикаменти са регистрирани и като лекарства за отслабване, които са доста ефективни, но за съжаление скъпи.

 

SGLT-2 инхибиторите имат уникален начин на действие, който не зависи от инсулина. Те потискат обратното захващане на глюкоза в бъбреците, което води до нейното отделяне с урината (глюкозурия) и съответно до загуба на калории и отслабване. Има си и някои неприятни странични ефекти, като по-чести генитални инфекции и повишено уриниране, но пък от друга страна загубата на тегло е значителна.

 

При пациентите със затлъстяване, освен диетичен и двигателен режим, може да се обмисли приложението на медикаменти за отслабване, както и метаболитна хирургия. Със значимо на намаляване на теглото може да се постигне ремисия („излекуване“) на диабета.

 

Важно при лечението на захарния диабет е системният контрол. За да се избегне клинична инерция, е необходимо терапията да се оценява на всеки 3 до 6 месеца и при необходимост да се коригира, спрямо нивата на кръвната захар. Диабетикът трябва да е добре информиран за състоянието си и да търси активно помощта на лекаря, за да се справи с предизвикателствата на своето заболяване.