Синдромът на раздразненото дебело черво е заболяване с неизяснен произход, което засяга около 10-15% от световното население, като засегнаните лица са предимно жени – жените имат два пъти по-висок риск от развитие на заболяването. Ясно е само, че заболяването не е възпалително и не увеличава риска от колоректална карценогенеза. 

 

Общоприето в момента е, че това е по-скоро функционално заболяване, което е свързано с нарушения в мотилитета на дебелото черво и предаването на перисталтичните нервни импулси. Симптомите включват: коремни крампи или болки, подуване и усещане за наличие на газове, констипация или диария.


 

Обикновено симптоматиката се екзацербира или тригерира от определени фактори – стрес, определени храни, инфекции, перименструалния период и периклимактеричния при жени и др.

 

Поставянето на диагнозата към момента е изключително емпирично – първо се изключват по-сериозни заболявания като болест на Крон и улцеративен колит чрез колоноскопия, колонография или компютърна томография. Често се стига и до горна ендоскопия за изключване на други състояния – видимо огромен дискомфорт за пациента.

 

За потвърждаване на диагнозата приемаме наличието на подобна симптоматика за поне 10-12 седмици (не задължително последователни) без наличието на органична причина.

 

Повечето лекари дори не приемат насериозно диагнозата и обясняват на пациентите си, че няма причина да изпитват дискомфорт, като това може да продължава с години. Фактът обаче, че те имат проблем, значи, че нещо не е наред и трябва да бъдат взети мерки.

 

Лечението към момента е доста ограничено – на първо място е необходимо изключването на неврогенния фактор. Установено е, че голяма част от пациентите със Синдрома на раздразненото дебело черво страдат от тревожно разстройство или депресия, затова може да се предприеме консултация с психиатър и едновременна психотерапия. Често това се оказва напълно достатъчно за облекчаване на симптоматиката. На второ място е необходимо постепенното и систематично изключване на храни от менюто, така че да се установи кои обострят симптомите и да се ограничи техният прием. Симптомите на констипация или диария се контролират с лаксативи и лекарства от групата на имодиум/лопедиум, а за коремните болки и крампи могат да се приемат спазмолитици.

 

Проф. д-р Бари Маршал, директор на Център за обучение и изследване на инфекциозни заболявания „Маршал” към Университета на Западна Австралия, заедно с екип изследователи, разработват „акустичен колан” за диагностициране на заболяването.

 

Коланът има вграден микрофон с усилвател и записващо устройство, които отчитат перисталтичните звуци. Проф. Маршал установил, че пациентите със синдром на раздразненото дебело черво имат променена перисталтика при аускултация, но тъй като при обикновен преглед аускултираме перисталтиката обикновено не повече от няколко минути, то коланът записва перисталтичните звуци за по-дълъг период от време, като е свързан с мобилно приложение , в което има база данни, с която се сравнява всеки един перисталтичен тон, като се отчитат патологичните.

 

Според професор Маршал методът дава 87% точност при поставянето на диагнозата. Според него пациенти със Синдром на раздразненото дечело черво струват много скъпо понякога, като диагностицирането им в някои случаи може да струва до 5000 долара. Новият метод, който той разработва ще струва много по-малко и се надява до 2 години да е готов за масова експлоатация, като целта е всеки общопрактикуващ лекар да разполага с такова устройство. То ще даде възможност да мониторираме перисталтиката на пациента за по-дълги периоди от време, така както следим сърдечната дейност чрез кардиографията.

 

Мониторирането на перисталтиката се оказва обаче доста по-сложен процес. За него ще ни трябват много нови знания в областта. Докато например сърдечната аускултация е много по-лесна, тъй като знаем категорично кои са физиологичните тонове и как звучат патологичните шумове, лесно можем да кажем кога нещо не е наред със сърцето. Не така обаче стои въпросът със звуците от чревната перисталтика – те са много повече, с различни нюанси. Сигурно е обаче , че новият метод ще промени гастроентерологията и вероятно ще доведе до диагностицирането и на други заболявания чрез подобни записи на чревната перисталтика. Дали и кога обаче новият метод ще достигне и до България, все още не е възможно да се прогнозира...