Полипите на носа са често срещани, незлокачествени образувания. Те имат форма, подобна на мехурчета и са неболезнени при допир. Произхождат от лигавицата на носа, или тази на синусите.Могат много да варират по брой и размери. Обикновено се срещат при пациенти над 30-годишна възраст. Появата им при малки деца може говори за кистична фиброза (муковисцидоза).
 

На какво се дължат?

Те се предшестват от хроничен процес в носа или синусите. В една част от случаите става въпрос за възпаление, но, за съжаление, в огромните 70% има асоция с алергична предиспозиция или вече налични алергични заболявания – алергичен ринит, астма, медикаментозна и/или хранителна алергия. 
 

Алергично предизвиканите носни полипи

Носът е отделен орган от белите дробове, но модерната медицина започва все повече да ги разглежда като единно цяло по отношение на боледуването. Алергичният ринит, носните полипи, бронхиалната астма – те са свързани заболявания със сходен произход и едните могат да бъдат предвестник за другите, или влошаващ фактор при едновременното им наличие.
 

Как ще разберем, че страдаме от носна полипоза?


Пациентът трудно ще стигне сам до този извод, полипите трябва да се видят, за да бъдат установени. Това става при преглед. Тъй като невинаги са досъпни, може да се използва и ендоскопски уред за да се визуализират.
 
Симптомите, които насочват към преглед включват:
  • Постоянно запушен нос;
  • Често течащ нос;
  • Болки по лицето или в областите на синусите;
  • Промяна в обонянието и вкуса;
  • Кихане, сърбеж и дразнене в носа и гърлото, сълзене от очите.
 
Както се вижда, по симптомите е трудно пациентът да се ориентира за какво точно става въпрос – те в голяма степен се припокриват с тези при настинка и синузит. Ето защо в случай, че такива оплаквания продължават повече от 10 дни, се препоръчва преглед от специалист.
NEWS_MORE_BOX
 
 

Допълнителни изследвания: 

  • Образни изследвания – рентгенография и компютъра томография – за отдиференциране на полипите от други струкурни аномалии;
  • Тестове за алергия – кожни или кръвни такива;
  • Тест за муковисцидоза – ако се подозира такава; 
  • Биопсия от полип – за определяне на хистологичния му характер. Тази проба е полезна за определяне на причината. Наличието на еозинофилни клетки в стромата на полипа свидетелства за алергичен процес, докато гранулоцитите насочват към възпалителен такъв.
 
Носните полипи могат да имат усложнения
 
  • Обструктивна сънна апнея – коварно заболяване, страдащите от него е трудно да си дадат сметка за това;
  • Обостряне и влошаване на бронхиалната астма, при наличие на такава;
  • Синузити – полипите могат да ни направят податливи към чести инфекции на синусите или да попречат на тяхното пълно излекуване.

 

Лекуват ли се носните полипи?

Лечението е медикаментозно и оперативно. Обикновено се започва с лекарствена терапия, която може да доведе до свиване в значителна степен на полипите и в някои случаи – дори тяхното премахване. В повечето случаи се предписват носни спрейове и капки, съдържащи препарати от групата на кортокостероидите. Според съпътстващите оплаквания може да се предпишат и антихистаминови средства за приемане през устата. Съветва се и редовно промиване на носа с физиологичен разтвор, който успокоява лигавицата и подпомага нейното очистване от дразнещите агенти – алергените. Възможно лечение е и това с антибиотици, ако хронична инфекция е причината за страданието.
 
В случай на неуспех с описаните методи на пациента се препоръчва оперативно лечение. Освен премахване на полипите, то може да включва и разширение на синусните отвърстия – това ще улесни тяхното очистване при инфекции.
 
Носната полипоза е рецидивиращо заболяване – макар и излекувано, то може да се появява отново и отново, което се дължи на комплексния му произход.