Въвежаденето на пратиката за 24-часово измерване на кръвното налягане през 70-те години на миналия век позволи да се погледне с нова перспектива на тази процедура, до тогава фискирана единствено около измерването при визитата в лекарския кабинет.


Благодарение на тази пратика са се разпознали по-специфични случаи като "хипетония на бялата престилка", "маскирана хипертония", както и циркадианните (денонощни) вариации в стойностите на кръвното налягане. Вземането на решение за лечение на хипертонията и нейния контрол днес вече все повече разчитат на амбулаторното му проследяване – това от пациента, вкъщи, в различни моменти на деня.


Нощни стойности на кръвното налягане


Нощната артериална хипертония се дефинира като покачването на стойностите през нощта на систола над 120 и на диастола над 70 mmHg (някои стандарти дори сочат горни граници съответно 110 и 65 mmHg).


При нормални условия и липса на заболяване нощните стойности на кръвното налягане обикновено спадат с 10 до 20% в сравнение с дневните. Липсата на физическа активност, легналата позиция на тялото и сънят са основните причини за това. Ето защо е полезно да се провери до колко качествен е сънят, ако се опитваме да тълкуваме нощните стойности на кръвното налягане.


Нощното спадане на кръвното се дефинира като съотношение между средната нощна стойност и средната дневна (напр. средно измерената стойност от всички измервания през равни интервали – 30 или 60 минути.


Този спад на кръвното налягане се нарича dipping и англоезичният термин има известна популярност и у нас. Различаваме 4 различни дипинг модела:

 

  • Нормален, с дипинг между 10 и 20%;
  • „Екстремен“ с дипинг повече от 20%;
  • Не-дипъри, хора при които е между 0 и 10%;
  • И тези хора, при които дори има покачване на кръвното нощем.


Диагностично значение на нощното измерване на кръвното

В диагностично отношение с измерването на кръвното налягане през нощта е полезно да се открият пациентите, които при нормални условия имат нормално кръвно налягане денем и при профилактични прегледи, но нощем не понижават или дори увеличават стойностите на кръвното. Класически пример за това е маскираната хипертония. Формално тя не може да бъде изключена, без да се провери „поведението“ на кръвното нощем.


Нещо повече, специалистите наскоро изолираха подкатегория на маскираната хипертонияизолирана нощна хипертония. При нея кръвното нощем, е над нормата 120/70, докато през деня е под дневните горни граници (т.е. под 135/85). Проучванията разкриват, че влиянието на нощната хипертония върху сърдечно-съдовия риск и смъртност е също толкова значимо, колкото на дневната; но допълнителният риск тук е, че пациентите с изолирана нощна хипертония е много вероятно да не знаят за нея.


Липсата на дипинг и дори покачване на кръвното нощем може да не е кардиологичен проблем. Състоянието понякога е белег на друго заболяване при пациента, причиняващо изменения и нарушения в циркадианния ритъм. Най-честите болести зад явлението са синдромът на сънната апнея, хроничната бъбречна недостатъчност и диабетът.


Изследванията асоциират тази липса на дипинг или повишаване на кръвното нощем с по-голям риск от развитие на : микроалбуминурия при млади пациенти с диабет тип 1, хипертрофия на лявата сърдечна камера (което е характерно за продължителната хипертонична болест), тихи мозъчно-съдови инциденти (появяващи се незабелязано), по-бързо влошаване на бъбречната функция при хронична бъбречна недостатъчност, както и влошена прогноза при пациенти с трансплантиран бъбрек.


Лечение – то е клиничен избор

Да, нощната хипертония се доказва като значим рисков фактор и има оправдание да бъде търсена при пациенти, подозирани за маскирана хипертония или с известна хипертонична болест. Но това дали лечението ще  включва вечерно хапче или не остава решение на лекаря. Както високото кръвно може да е опасно, така и ниското – хипотонията – може да бъде рискована за пациента.


Домашно и самостоятелно измерените стойности на кръвното са ценна информация, но само ако се обсъждат с лекуващия лекар.