Нормотензивната хидроцефалия представлява състояние на ексцесивно натрупване на цереброспинална течност (ликвор) в мозъчните вентрикули и разширяване на последните, на фона на запазено, в повечето случаи, нормално вътремозъчно налягане. Най-често заболяването засяга хората на 60-70-годишна възраст. Често причината остава неясна. (Към клинични прояви при нормотензивна хидроцефалия)


Клинично заболяването се проявява с триадата: нарушена походка, нарушени мисловни процеси, памет, поведение и т.н, както и нарушен контрол върху пикочния мехур. Походката често се характеризира като бавна, тромава или магнитна (т.е краката са като „слепнали” за земята), на широка основа (т.е краката са по-разкрачени от нормалното) и със ситни крачки. Друг начин на описание на походката сравнява последната като тип „вървене върху лодка”.Нарушението в когнитивните функции се проявява под формата на нарушено внимание и концентрация, нарушено планиране на задачите и вземане на решение, нарушена краткосрочна памет и зрително-пространствена ориентация. Загуба на интерес към неща, които до този момент са били от значение, липса на мотивация, промяна в поведението на личността също са възможни симптоми на заболяването. Нарушеният контрол върху пикочния мехур е по-често късно оплакване. Изявява се чрез увеличаване на честотата на ходене по малка нужда, поява на по-голяма спешност или неволево изпразване на пикочния мехур, т.е без липса на задръжка.


Диагностични разсъждения


Поставяне на правилната диагноза се наблюдава при едва 20% от пациентите с това заболяване. Една от възможните причини за това е сходната в известна степен клинична симптоматика с други дегенеративни заболявания на мозъка, в това число включително болест на Паркинсон, болест на Алцхамер, фронтотемпорална деменция, болест на Кройцфелд-Якобс и т.н.


Клинично,причина за изследване на пациент в насока на това заболяване, е наличието на поне две от гореизброените нарушения – нарушение в походката плюс нарушен контрол върху пикочния мехур или нарушение в когнитивните функции. 


Диагноза

Диагнозата изисква снемане на анамнеза от самия засегнат, а при необходимост и от неговите близки, които биха могли да дадат по-обективна оценка на неговите когнитивни функции и ежедневно функциониране. Снемане на подробен неврологичен статус, в насока както на работната диагноза, така и в диференциално диагностичен план, поради припокриващата се клинична симптоматика с други дегенеративни заболявания на мозъка, е следващата стъпка. Оценка на когнитивните функции се прави посредством провеждане на поредица от невропсихологични тестове.


Невроизобразяване на главен мозък посредством ядрено-магнитно изследване (МРТ) или скенер (КТ) е нужно за оценка на състоянието на вентрикулната система, така и с цел откриване на други структурни или дегенеративни изменения, които биха могли да обяснят клиничната симптоматика. Изследване на ликвора и вътречерепното налягане посредством провеждане на лумбална пункция, външен лумбален дренаж има важна предиктивна стойност за подобрението след поставяне на съответния шънт. Оценка на походката преди и след провеждане на лумбална пункция и съответно ликворно отбременяване има също важна диагностична стойност.


Лечение

Лечението е индивидуализирано спрямо съответния случай. Подобрение на походката може да се наблюдава след еднократно отбременяване на ликвор в количество от 30-50 мл по време на провеждане на лумбална пункция. Подобрението може да трае няколко дни. В такива случаи може да се приложи повторно отбременяване или в случаите, когато са преценени всички рискови фактори, може да се пристъпи към оперативна интервенция и поставяне на шънт – вентрикулоперитонеален, вентрикулоплеврален или вентрикулоатриален. Комбинираният риск от настъпване на траен неврологичен дефицит или смърт при тази интервенция е около 6%. Други възможни усложнения са развитие на инфекция, епилепсия, субдурален хематом, нужда от поставяне на нов шънт. Подобрение след поставяне на шънт се наблюдава при около 60% от пациентите с нормотензивна хидроцефалия.