Нистагъм представлява внезапно, неволно трептене на очите. Думата идва от гръцки и означава „кимвам”. За засегнатите това състояние е много неприятно, защото те не усещат трептенето, но другите хора го виждат, което психически натоварва пациентите. Това движение обикновено засяга и двете очи.

 

Нистагъмът може да се класифицира според различни показатели. Това, което е еднакво за всички видове трептене на очите е, че се съчетават бавни с бързи движения на очните ябълки. Според времето, в което се е появил, се разделя на вроден и придобит.


 

Вроденият нистагъм се появява между 6-месечна и 3-годишна възраст. Неволевото движение засяга и двете очи. Не се знае точната причина за появата на вродената форма, но се предполага, че нистагъмът е унаследен от родителите. Децата не виждат предметите „трептящи”, а по-скоро имат замъглено виждане.

 

Придобитият нистагъм се появява в резултат на съвкупност от причини. За разлика от децата, при възрастните се съобщава за „трептене” на зрителното поле. Според посоката, в която се движат очите, състоянието се дели на вертикален, хоризонтален и ротаторен нистагъм (с въртеливи движения). Ако очите започнат да трептят в спокойно положение се нарича спонтанен нистагъм, а ако е предизвикан от движение на тялото (например клатене на гавата) се нарича провокиран нистагъм.

 

Класификациите са много, но преди всичко трябва да се прави разлика между патологичен и физиологичен нистагъм. За физиологичен се говори, когато няма увреждащо влияние върху организма. Той се стреми да напасне очите на условията, в които се намира тялото ни. Този тип нистагъм се нарича оптокинетичен. Той се появява, когато например се движим в някакво превозно средство и гледаме през прозореца. За да може образът да се задържи в ретината, на мястото, където се вижда най-ясно, очите започват неусетно за нас да трептят. Физиологичен нистагъм има и по време на бързата фаза на съня. Причините за появата, както на вродения, така и на придобития нистагъм не са съвсем изяснени все още.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При втория вид трептене най-често се касае за наличие на подлежащо заболяване - мултиплена склероза, инсулт, травми на главата, заболявания на очите (катаракта, страбизъм или кривогледство), проблеми с вестибуларния апарат, употреба на някои медикаменти. Алкохолът, тютюнопушенето, травмите на очите и други фактори от начина на живот също могат да спомогнат за появата на нистагъм.

 

Хората с нистагъм имат редица проблеми със зрението. И тъй като това е „видим” за околните проблем, пациентите трябва да се справят и с реакциите на другите. Поставянето на диагнозата може да се осъществи от офталмолог, отоневролог или невролог. За да бъде съвсем точна и доказана, е необходимо да бъде извършен цялостен преглед на очите - зрителна острота, очни дъна и т.н. Свалянето на анамнеза също е от важно значение, за да се определи дали нистагъмът е вроден или придобит.

 

Специализираните изследвания включват поставяне на очила на Френцел, с които се установяват дори слаби по интензитет нистагмени движения на очните ябълки, определяне на честотата на движенията, както и на посоката им. С помощта на термичен тест може да бъде предизвикан нистагъм. Тестът се състои в промиване на ушите на пациента с топла и студена вода. Електроокулограмата също е важно изследване. Ако има подлежащо заболяване се правят съответните изследвания и за него.

 

Лечението на нистагъма е насочено към подобрение на зрителната острота. Използват се очила, които са предназначени за хора с такъв проблем. Не е изключена и употребата на контакни лещи. Други лечебни мероприятия са оперативните интервенции, които са насочени към мускулите, движещи очните ябълки. Вариант е и поставянето на ботокс в мускулите, но той има временен ефект. Значение има и лечението на подлежащото заболяване.