Най-честият вид невропатия е периферната, която първоначално засяга ходилата и краката, а след това долната и горната част на ръцете. Пациентите се оплакват от изтръпване или намалена чувствителност, “мравучкане”, болки или крампи, повишена сензитивност при допир, като симптомите се влошават предимно вечер.


Автономната нервна система, контролиращю сърцето, пикочния мехур, стомаха, червата, половите органи, също може да бъде засегната. Като следствие се развива автономна невропатия.


Витамин В1 авитаминозата се характеризира с дистална моторно-сетивна полиневропатия, като освен поражения на периферните нерви на крайниците, се развиват още разстройство на сърдечносъдовата система и отоци, причинени от натрупването в организма на млечна и пирогроздена киселина.



Характерните признаци са пристъпване на пръсти и на външната част на ходилото, без стъпване на петите.


Значително по-рядка е В12 хиповитаминозата, при която е налице дистална полиневропатия. Тя често се съчетава и с миелопатии. В6 хиповитаминозата се среща също рядко като нутриционен дефицит, а най-честата етиологична причина е продължителното лечение с римицид.


От обменните полиневропатии важно клинично значение има т. нар. полиневропатия при интермитираща порфирия. Острото ѝ развитие с водещ моторен дефицит може да доведе до диагноза за възпалителна полиневропатия и да се приеме кортизонова терапия, която е абсолютно противопоказана при нарушената порфиринова обмяна.


Значение за провокирането на това нарушение имат някои медикаменти, като барбитурати, диазепам, някои антиепилептични средства. Съчетание на остро развиващ се полиневритен синдром със стомашни колики налагат изключване първо на интермитентна порфиринурия.


Синдромите на увреда на вегетативната нервна система, по нейните периферни структури често са полиетиологични. Едни от тях са резултат на преболедуване след инфекции, други са прояви на дисметаболитни заболявания, трети имат автоимунна патогенеза.


Автономна невропатия при дребноклетъчен карцином на белия дроб се характеризира с миастенен синдром, с включване и на вегетативни симптоми като ортостатична хипотония, дисрегулация на съня, сухота на устната лигавица, в някои случаи намалена слъзна секреция, нарушение в чревната перисталтика и не на последно място еректилна дисфункция при млади мъже.


Ентерална вегетативна невропатия се характеризира с нарушения в перисталтиката на червата, съчетани с ортостатична хипотония, дисрегулация на потната секреция.


Диабетна автономна полиневропатия е по-рядка от описаните полиневропатни синдроми на соматичната периферна нервна система.


Нередки са нарушенията в потната секреция под формата на дифузни нощни изпотявания, изолирани изпотявания на лицето и шията но време на хранене или прояви на анхидроза в определени сегменти на тялото.


Нарушенията, свързани с гастроинтестиналния тракт се изразяват в забавена перисталтика, метеоризъм, дифузни стомашни болки. Нерядко при диабетици се наблюдава диария, често с нощни пристъпи, чиято патогенеза се обсъжда в няколко насоки - ендокринна недостатъчност на панкреаса, промени в интестиналната мукоза, дизбактериоза и други.


Други симптоми, които се включват в синдромокомплекса са други вегетативни дисрегулации като диабетна цистопатия с нарушение в микцията, импотенция.


Към изолираните синдроми на вегетативни невропатии се включва синдромът на Рейно. Състоянието се определя като синдром, в случаите, в които се проявява като част от клиничната картина на други заболявания (лупус, васкулити, ревматоиден артрит) и като болест на Рейно – когато няма друго придружаващо заболяване.


Референции:
Р. Райчев, И. Райчев; Основи на неврологията, Артик.