Централната нервна система е една от основните „мишени“ на вируса, причиняващ СПИН. Като основен таргетен орган се посочва имунната система и по-конкретно CD4+ лимфоцити.


Неврологичните прояви могат да бъдат и първата клинична изява на инфекцията с ХИВ или на вече развилото се заболяване – СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Според статистиката при 10-15% от заразените първите прояви на инфекцията са неврологични, при 35-50% от пациентите проявяват тези симптоми в хода на заболяването, а при 75-90% от ХИВ-позитивните лица при аутопсия се установяват промени в централната нервна система.


Скорошни проучвания установиха, че дори и на фона на антиретровирусната терапия когнитивните (умствените) нарушения възникват в ранните етапи на заболяването и персистират.



Като причини за неврологичните заболявания при пациенти с ХИВ-инфекция се посочват както директното действие на вируса, така и индуцирането на автоимунни реакции, злокачествени заболявания и възникналите опортюнистични инфекции.


Налице могат да бъдат дефицити в когнитивните функции (намалена острота на мисленето) като се повлияват в различна степен ежедневните дейности. Може да е налице и моторен дефицит (отслабване на мускулните движения, до невъзможност за осъществяване).


Трите степени на ХИВ-асоциираните неврологични разстройства са асимптомна форма, минимално когнитивни разстройство и ХИВ-свързана деменция.


Най-честите опортюнистични инфекции, които се наблюдават при пациенти с ХИВ и водят до засягане на нервната система са токсоплазмоза, криптококоза, туберкулоза и други.


Туберкулозата се посочва като най-честата коинфекция при заразени с ХИВ. Засягането на мозъка е една от най-тежките и често водещи до смърт инфекции при тези пациенти. Най-честата проява при криптококоза е менингитът, който също е с висока смъртност (между 6 и 25%).


Предразположението към злокачествени заболявания, следствие на намалената защитна фунцкия на имунната система води до развитие на неоплазми и на централната нервна система. Най-често се наблюдава първичен лимфом. Диференциалната диагноза включва абсцес, глиобластом, метастази от други органи. При липса на повишено вътречерепно налягане се провежда лумбална пункция, но вероятността за откриване на туморни клетки в ликвора е минимална.