Неврофиброматоза тип 1 представлява наследствено заболяване, изявяващо се с характерни кожни пигментации тип „кафе с мляко” и образуване на множество, предимно доброкачествени, тумори - т.нар. неврофиброми. Освен специфичните прояви, могат да настъпят и различни костни и съдови аномалии, развитие на тумори в различни органи – оптичен глиом, феохромоцитом, нефробластом и други, както и малигнизация на вече образувани доброкачествени тумори – неврофибросаркоми.

 

Каква е причината за поява на заболяването?


Причината за развитие на заболяването се дължи на мутация в гена, отговорен за продукцията на белтъка неврофибромин, разположен в 17 хромозома. Последният има основна роля в потискането на растежа на туморите.

 

Заболяването има автозомно-доминантно унаследяване. Това означава, че поне един от родителите също е болен, макар в някои случаи тежестта и вида на клиниката да са различно проявени в различните поколения. Характерни са и т.нар. де ново мутации, при които генетичният дефект настъпва за първи път в поколението. На последните се дължат и близо 50% от случаите на неврофиброматоза тип 1.

 

Кои хора са засегнати?

И двата пола са еднакво засегнати, като е установено по-тежко протичане в случаите, когато мутацията е унаследена от майката.

 

Най-често първите симптоми се проявяват при 70% от новородените, но могат да се появят и през 1-ата или 2-ата година след раждането. Изразяват се в поява на характерни пигментации, наречени „кафе с мляко”, заради специфичния си цвят. Последните се локализират предимно в областта на тялото и крайниците, като лицето, дланите, стъпалата и гениталиите са пощадени. Представляват плоски, овални, пигментирани ерупции, които могат да са с по-тъмнокафяв цвят от околната тъкан. Размерът им обикновено надвишава 5 мм, а броят им надвишава 6 или повече. Както размерът им, така и броят им нарастват с възрастта на детето. В 97% от случаите се изявяват до 6-годишна възраст.

 

Друг важен признак е появата на т.нар. лунички, които са с по-малък размер от 5 мм и се разполагат на места, които не са изложени на слънчево огряване – подмишнични ямки, ингвинална област и под гърдите. Считат се за специфичен белег за заболяването и се появяват в голям процент от случаите до 6 годишна възраст.

 

Неврофибромите представляват доброкачествени образувания. Могат да се образуват навсякъде по кожата, като по-често се появяват след 3-годишна възраст. На цвят може да не се различават от нормалната кожа или да са светлокафяво-розовеещи, надигнати и куполобразни, на краче или плоски и палпируеми. При натиск върху тях създават усещане за „бутон, който хлътва”. Могат да са разположени дълбоко под кожата, както и да се образуват във вътрешните органи. Неврофибромите, произхождащи от задните коренчета в близост до гръбначния стълб, могат да прорастнат и компресират гръбначния мозък, както и да дадат чисто коренчеви оплаквания от болка, изтръпване и други неврологични симптоми.

 

Особен вид неврофибром е т.нар. плексиформен неврофибром, който е разположен по-дълбоко подкожно. Той има неравна плътност,а кожата върху него може да е по-тъмна, окосмена или атрофична. Характерни за него са инвазията и компресията на намиращите се в съседство структури, водещи до съответното нарушение. В някои случаи се набелязва под формата на броеница от зърна по хода на подкожните нерви, което е придружено от повишена чувствителност и ирадиираща болка.

 

Други признаци на заболяването са:

  • Очни симптоми – специфичен белег представляват т.нар. нодули на Лиш в ириса на окото, които представляват по своята същност меланоцитни хамартоми. Откриват се често в по-късна възраст и не могат да служат за ранна диагностика на заболяването, въпреки специфичния си характер. Друго очно засягане представлява т.нар. оптичен глиом, който често се откива до 6-годишна възраст и е по-честа проява при жените. Може да протече както безсимптомно, така и да доведе до екзофталм – издаване напред на очната ябълка и средна до тежка загуба на зрението;
  • Неврином на слуховия нерв – може да се изяви симптоматично около 20-годишна възраст;
  • Неврофибросарком – по-висок риск за малигнизация съществува при наличие на плексиформен неврофибром;
  • Костни аномалии – изкривяване на гръбначния стълб; дисплазия на крилото на сфеноидалната кост, което може да засегне орбитата и респективно очната ябълка; дисплазия на дългите кости с изтъняване и деформация на последните, както и по-висок риск от фрактури и други;
  • Феохромоцитом – необичайно усложнение, което се наблюдава в по-късна възраст. Необходимо е изследване на катехоламините в урината, особено в случаите на появила се хипертония;
  • Васкулопатия – дължи се на притискане на съдовете от разрастващия се неврофибром. Възможни усложнения са стеноза на бъбречната артерия ( вероятна причина за хипертония), инсулт, кървящи аневризми и други;
  • Злокачествени образувания – освен неврофибросаркома се регистрират случаи на поява на хронична миелогенна левкемия и остра лимфобластна левкемия, нефробластом, невробластом, ганглиоглиом, рабдомиосарком;
  • Паметови нарушения, говорен дефицит и дефицит на вниманието и хиперактивност – често се регистрират при деца с неврофиброматоза тип 1.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и има ли лечение?

Диагнозата се поставя съгласно общоприети критерии и се основава на анамнестичните данни за засягане на близък родственик, както и на наличието на определени клинични и инструментални данни.

 

Лечението е симптоматично. Прилага се лазер терапия и хирургична терапия с цел премахване на пигментациите и неврофибромите. Използването на химиотерапевтици е обект на проучване по отношение на плексиформения неврофибром, но има доказан ефект при оптичния глиом, където лъчетерапията се избягва поради страничните ефекти, които може да предизвика при деца.

 

Важна е профилактиката в детска възраст и редовните офталмологични прегледи с цел ранно откриване на симптоми на тумор на оптичния нерв.