„Невиреене” при възрастните пациенти не представлява самостоятелно заболяване, а по-скоро неспецифичен симптом или изява на подлежащо соматично, психическо или психосоциално състояние. Дефинира се като загуба на телесно тегло с повече от 5% намален апетит, недостатъчно хранене или физическа активност, често в асоциация с дехидратация, депресия, имунна дисфункция и нисък холестерол.

 

Малнутрицията или недостатъчния прием на храна е ключов момент в появата на това състояние, който е отговорен за загубата на телесна маса, понижаване на ежедневната функционална активност и понижаване на психолологическата гъвкавост.


 

Много и различни медициснки състояния могат да са причина за „невиреене” в зряла възраст. Такива са например хроничните инфекции, възпалителните заболявания, психиатричните нарушения. Употребата на някои медикаменти също може да доведе до поява на това състояние. Всички тези причини по един или друг начин водят до нарушаване на физическата, психическата, метаболитната активност и процесите на хранене.

 

Някои от възможните причини за поява на „невиреене” в зряла възраст са:

  • Соматични заболявания – остро влошаване на подлежащо заболяване или изява на ново такова:
    • Хронично белодробно заболяване – дихателна недостатъчност;
    • Хронично бъбречно заболяване – бъбречна недостатъчност;
    • Хронична кортикостероидна терапия – стероидна миопатия, диабет, остеопороза, зрителни нарушения;
    • Цироза, хепатит – чернодробна недостатъчност;
    • Рецидивиращи инфекции на пикочо-половия тракт или пневмонии;
    • Мозъчен инсулт – нарушения в гълтането, нарушение на паметовите процеси, зрително-пространствената ориентация и др.;
    • Миокарден инфаркт – сърдечна недостатъчност;
    • Възпалителни чревни заболявания – водят до малабсорбция и малнутриция;
    • Захарен диабет – нарушение на глюкозната хомеостаза и увреда на органите;
    • Фрактура на таза или на друга дълга кост – води до функционална увреда, т.е намалена физическа активност; 
    • Операция на гастроинтестиналния тракт – малабсорбция, малнутриция;
    • Ревматологични заболявания – темпорален артериит, ревматоиден артрит, систеемен лупус;
    • Туберкулоза или друга системна инфекция;
    • Туморни метастази – малнутриция, кахексия.
  • Медикаменти – при възрастните пациенти се наблюдава забавяне на метаболизма и екскрецията на лекарствата:
    • Антихолинергични медикаменти – възможни когнитивни промени, промени във вкусовите усещнаия, суха уста;
    • Антиепилептични лекарства – възможни когнитивни промени, анорексия;
    • Бензодиазепини – възможни анорексия, депресия, когнитивни промени – сомнолентност и седация;
    • Бета-блокери – възможни когнитивни промени, депресия;
    • Алфа-антагонисти с централно действие – възможни когнитивни промени, анорексия, депресия;
    • Диуретици – възможни дехидратация, електролитен дисбаланс;
    • Кортикостероиди – възможни: стероидна миопатия, захарен диабет, остеопороза;
    • Невролептици – възможни анорексия, паркинсонизъм;
    • Опиоидни аналгетици – възможни анорексия, когнитивни промени и сомнолентност;
    • Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина – възможни анорексия, когнитивни промени;
    • Трициклични антидепресанти – възможно нарушение във вкусовите възприятия, сухота в сутата, когнитивни промени.
  • Деменция – може да доведе до намален прием на храна, социална изолация и депресия;
  • Алкохолна консумация и злоупотреба с други субстанции;
  • Делир – остро начало с флуктуиращ ход, изразяващо се в когнитивни промени и липса на внимание;
  • Сензорен дефицит – слепота, глухота и др. – могат да доведат до социална изолираност и депресия;
  • Дисфагия – нарушено дъвчене и преглъщане на храната. Причината може да е чисто механична или неврологична. Води съответно до малнутруция;
  • Депресия и отчаяние – депресивното или тревожно състояние може да доведе до намален прием на храна и ограничаване на социалните контакти;
  • Физическа и социална нищета - възрастните пациенти, които живеят сами, могат да не могат да си осигурят храна, от една страна поради чисто физическо ограничение, а от друга – поради финансова невъзможност. Отказът от прием на храна може да бъде и израз на техните емоции, които може да са комбинация от чувство за непълноценност, физическа неспособност или ограничена социална активност.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какви мерки могат да се предприемат?

На първо място е необходимо да се установи причината, която стои в основата на проблема. Терапията е насочена именно към нея – лечение на подлежащото заболяване, оптимизиране приема на определени лекарства, лечение на депресията, използване на помошни средства за насърчаване на физическата активност, повишаване на социалната активност, лечение на зависимостите и т.н.