Нормалното морфологично-статично поддържане на гръбначния стълб изисква минимална мускулна сила. Всяко отклонение от физиологичните извивки е свързано с увеличено мускулно натоварване. При достигане на функционална недостатъчност на мускулатурата се влошава и формата на гърба.


При лица с правилно телодържание вътрешните органи се намират в оптимално положение, функционират при нормални условия, движенията се извършват свободно без излишно напрежение.


Под стойка се разбира привичната поза на непринуден стоеж, без особено напрежение на мускулатурата за поддържане на тялото и главата в изправено положение. Изправената стойка е освободила горния крайник от опорната му функция.
Стойката се отнася за цялото тяло, а не само за трупа. Тя е динамична (активен отговор на гравитацията) и се променя постоянно.



Стойката е сложна поза и е резултат от участието на различни нива на централната нервна система, а за произволни промени в стойката участие взема и кората на главния мозък.


Позата на тялото се формира от ранна детска възраст и завършва след периода на растежа и развитие при жени около 18 години, докато при мъже – 21-годишна възраст.

В някои отношения тя е генетично детерминирана и носи наследствени белези.
Стойката се оформя под влияние на външната околна среда, формира се като двигателен навик и трябва да се „възпитава“ по време на растежа и развитието на детето.


Някои видове стойки подлежат на по-бърза и лесна корекция (при деца, подрастващи ученици), а при по-възрастни - по-трудно. Това се отнася преди всичко за случаите, когато растежът u развитието са завършени.


От морфологична гледна точка стойката се определя от формата на гръбначния стълб и гръдния кош, от положението на главата, от ъгъла на наклон на таза и от състоянието на крайниците.


Различията според пола са особено видни в следните примери: по-голям ъгъл на таза при жените (засягащ позицията на таза и лумбален гръбначен стълб); по-високите в процентно отношение показатели на мастна тъкан при жените (които имат общ ефект върху структурата на тялото и позата).


Нормалната функция на мускулатурата около гръбначния стълб, коремните мускули и изработения двигателен навик също са фундаментални за правилната стойка.


За нормална стойка се смята тази, при която вертикалната линия, която започва от средата на темето, минава през външния ушен канал, тялото на шести и седми шиен прешлен, пред раменната става, тялото на 11-12 торакален прешлен, през физиологичната поясна лордоза, тазобедрената става (главата на бедрената кост), главичката на фибулата и пред външния малеол на глезенната става.


Влошаване на стойката може да се получи и в зряла възраст в резултат на по-дълго действащи неблагоприятни условия - водене на заседнал начин на живот, липса на движение поради продължително боледуване, принудителна поза по време на трудов процес.


В практиката са описани четири вида стойки: много добра, добра, средна и лоша. При много добра стойка оста на тялото е права, раменете са дръпнати назад, коремът е прибран, главата е изправена. При останалите стойки оста на тялото е начупена линия, като промените са все по-изразени.


Нормалната стойка се констатира при стоеж, когато са изразени шийната и поясната кривини на гръбначния стълб при едва забележимо свити коленни стави (2-3 ˚), изправена глава, прибрани долни крайници и леко приведени напред рамене.


Според много автори средната и лоша стойка съответства на гръбначни изкривявания в предно-задна посока. Липсата на баланс между мускулните групи - агонисти и антагонисти може да доведе до неправилно натоварване на скелета, а от там и в ставите на долните крайници, таза, раменния пояс и гръбначния стълб.


Референции:
К. Костов, Профилактика и корекция на неправилното телодържане, София, 2018