Неходжкиновите лимфоми са голяма и разнородна група лимфопролиферативни заболявания. Те са най-честата неоплазма между 20- и 40-годишна възраст.

 

В зависимост от морфологичната си характеристика се делят на две основни групи: лимфоцитни – с ниска степен на малигненост, и лимфобластни – с висока степен на малигненост.


 

Според имунологичната си характеристика биват В- и Т-лимфоми, в зависимост от произхода си съответно от В- и Т-лимфоцитите. Около 90% от НХЛ са В-лимфоми, 10% са Т-лимфоми.

 

1. Каква е причината и как се развива болестта?

При част от лимфомите се предполага вирусна етиология, като със сигурност такава е доказана само при лимфома на Бъркит (вируса на Епщайн-Бар). При редица неходжкинови лимфоми се доказват цитогенетични аномалии. Касае се за хромозомни промени, при които гените, регулиращи синтеза на имуноглобулиновите вериги, излизат извън нормалния контрол на В-клетъчна пролиферация и диференциация, в резултат на което на определен етап патологичен лимфоиден клон започва неконтролирано да пролиферира.

 

За разлика от болестта на Ходжкин, неходжкиновите лимфоми имат склонност към бърза генерализация и дисеминация, което се дължи на предимно хематогенния път на разпространение. Патологичният процес засяга лимфните възли, чиято структура се заличава и се наблюдава прорастване към капсулата. Засягат се още черният дроб, слезката, костният мозък, стомахът, червата, плеврата, белите дробове, яйчниците и др.

 

2.Каква е клиничната картина?

Най-характерната проява са увеличените лимфни възли, които са плътни, неболезнени, с тенденция за срастване помежду си и с околните тъкани. Част от болните имат фебрилитет, нощни изпотявания, телесна редукция. При големи туморни маси в медиастиналните лимфни възли има компресивни явления – диспнея, дисфагия, синдром на горната празна вена. При стомашна и чревна локализация оплакванията са от коремни болки, диария, хеморагии или остра перфорация. При големи туморни маси в корема се развиват асцит, лимфостаза или прояви на компресия. Слезката и черният дроб са увеличени от лимфомна инфилтрация.

 

Рентгенологичното изследване може да покаже увеличение на медиастиналните и/или хилусните лимфни възли, плеврални изливи или белодробна инфилтрация. С ехография или скенер се установява засягането на коремните лимфни възли.

 

Кръвната картина не дава характерни промени. В хода на заболяването може да се изяви хемолитична анемия; левкоцитният брой обикновено е нормален. Диференциалното броене може да установи лимфопения.

 

3.Как се поставя диагнозата?

Към диагнозата насочват увеличените лимфни възли. Периферен лимфен възел с големина над 1 cm, който не може да бъде обяснен с доказана инфекция и няма обратно развитие след едномесечно наблюдение, трябва да бъде биопсиран.

 

4.С какво може да се обърка?

  • Бактериални и вирусни лимфаденити – имат остро начало, болезнени лимфни възли, кратка и благоприятна еволюция;
  • Инфекциозна мононуклеоза – има характерни реактивни лимфоцити в периферната кръв;
  • Токсоплазмоза – позитивират се специфични серологични тестове;
  • Болест на Ходжкин – най-трудна диференциалнодиагностична задача. Решаващо значение има биопсията на лимфен възел.
NEWS_MORE_BOX

 

5.Какво е стадирането?

Клиничната активност на заболяването се определя като:

  • Стадий А – при липса на общи оплаквания и нормални лабораторни тестове;
  • Стадий В – при наличие на фебрилитет, нощни изпотявания, телесна редукция и/или отклонение поне в 2 от лабораторните показатели (СУЕ над 30 mm, левкоцити над 10 g/l; лимфоцити под 1,5 g/l, хемоглобин под 110 g/l ).
  • Стадий Е – при екстранодална (извън лимфите възли) локализация. Туморният обем се определя като малък при големина на лимфния възел до 4 cm в диаметър; умерен – лимфен възел до 4 cm в диаметър плюс увеличени черен дроб и слезка до 4 cm под ребрената дъга; голям – лимфен възел над 4 cm плюс черен дроб и слезка над 4 cm под ребрената дъга. 

6. Какво е лечението?

Лъчетерапия – използва се в І и ІІ стадий, с предшестваща и последваща химиотерапия, а в напредналите стадии – като спомагателно лечение. Химиотерапия – цитостатици (циклофосфамид, хлорбутин) в съчетание с преднизон.