Нехочкиновите лимфоми са много голяма и разнородна група лимфопролиферативни заболявания. Тяхното изключително многообразие се обяснява с възможността за злокачествена клетъчна пролиферация на всеки етап от диференцирането на лимфоцитната популация. Той се формира, след като един лимфоцит става анормален. Тази анормална клетка започва да се дели и да прави копия на себе си. Новите клетки се делят отново и отново, като по този начин се създават все повече и повече анормални клетки, които не умират, когато трябва. Те не предпазват организма от инфекции или други заболявания.
 

1. Колко често се среща? 

Нехочкиновият лимфом е най-честата малигнена хемопатия. Честота е 14-19 на 100 000 души годишно в развитите страни. Съставлява около 4% от всички неоплазми, но са най-честото злокачествено заболяване във възрастта между 20 и 40 години. Първият пик е в млада възраст, постепенно честотата нараства с възрастта. Вторият пик е около 50-годишна възраст. От 70-те години на XX век броят им нараства с 3-4% годишно. Съотношение мъже - жени е 3:2.

2. Каква е причината за болестта?

Обсъжда се ролята на прекарани инфекции от лимфотропни вируси, които  водят до хронична дестабилизация на имунната система (Ebstein-Barr вирус). Етиопатогенетично значение за някои лимфоми (главно стомашни) има инфекцията с Helicobacter pylori. Повишен е рискът от възникване на нехочкинов лимфом при заболявания, предизвикани от или довели до имунна дисрегулация, като продължителна медикаментозна имуносупресия след органна трансплантация, СПИН и т. нар. "предлимфомни състояния"- ревматоиден артрит, хронична автоимунна хемолитична анемия и др. При много лимфоми се установяват цитогенетични аномалии, някои от които са патогномонични; наблюдава се фамилност.

3. Какви са болестните промени? 


В норма В-лимфоцитите са разположени в лимфните фоликули в кората на лимфните възли и в бялата пулпа на слезката, както и в медулата на лимфните възли. Т-лимфоцитите са локализирани в паракортикалната зона на лимфните възли и периартериалните лимфни маншони на слезката. Доказано е, че болшинството нехочкинови лимфоми се зараждат след мутация в герминативните центрове на лимфните фоликули. Тези герминативни центрове, възникващи след антигенна стимулация, играят основна роля при първичния и вторичния имунен отговор, за възникването и поддържането на имунологичната памет, за клоналната селекция и разрастване на антигенно стимулираните В-лимфоцити. Вероятно по тази причина във фоликулите на лимфните възли и слезката най-често възникват мутации и вероятност за моноклонална малигнена клетъчна пролиферация. Това обяснява защо около 80-90% от нехчкиновите лимфоми (НХЛ) са В-клетъчни, както и защо болшинството от В-нехочкинови са от клетки на герминативните центрове. Т-клетъчните НХЛ са 10-20%. 

4. Каква е класификацията?

Класифицирането на нехочкиновия лимфом се базира на морфологични критерии - цитологични и хистологични, а клоналният им характер се доказва чрез определяне на клетъчната изява на злокачествената популация с моноклонални антитела и цитогенетичен анализ. Според морфологичната им характеристика и степен на диференциация те се делят на две групи: сниска и висока степен на малигненост. Според имунологичната им характеристика се разделят на В- и Т-клетъчни.

5. Как се развива болестта?

Патологичният процес най-често започва в лимфните възли, по-рядко в костния мозък, в слезката и най-рядко в нелимфни органи. Рано или късно следва прогресия и генерализация. Често процесът стартира като възлов и в хода на туморната прогресия става дифузен, заличавайки напълно нормалната структура на лимфния възел.
До 44% от лимфомите с ниска степен на злокачественост във времето се трансформират хистоморфологично и клинично в лимфоми с висока степен на малигненост.
NEWS_MORE_BOX
 

6. Какви са оплакванията?

  • отоци, безболезнени лимфни възли на шията, подмишниците или слабините;
  • необяснима загуба на тегло;
  • треска;
  • изобилно изпотяване нощем;
  • кашлица, затруднено дишане или болка в гърдите;
  • слабост и умора, които неотшумяват;
  • болка, подуване или чувство за тежест в корема.
 

7. Как се дигностицира?

Правят се:
  • Кръвни изследвания: в лаборатория трябва да се направи пълна кръвна картина, за да се провери броят на белите кръвни клетки.
  • Скенер на гръдния кош: може да се наложи рентген за проверка на увеличени лимфните възли или други признаци на болест в гърдите.
  • Биопсия: тя е единственият сигурен начин за диагностициране на лимфом.
 

8. Какво е лечението и прогнозата?

Видът, обемът и продължителността му се определят от вида на лимфома и стадия на заболяването. Провежда се лечение с кортикостероиди, цитостатици (самостоятелно или в цитостазни схеми) и лъчетерапия. В практиката навлиза лечението с моноклонални антитела - Mabthera (моноклонално антитяло). Нехочкинов лимфом с ниска степен на малигненост са с по-меко протичане и бавна на еволюция, преживяемост до 10 и повече години, възможно е и излекуване. Нехочкинов с висока малигненост са с по-агресивно протичане и бърза еволюция, преживяемост от месеци до няколко години.