Възлите на щитовидната жлеза са много често срещани и в голям процент от случаите не създават сериозни проблеми на пациентите. Освен това се оказва, че над 90% от формациите са доброкачествени. Немалък брой хора обаче развиват симптоми на притискане от възела или изпитват притеснения от козметично естество, а в други случаи нодулите имат автономна секреция на хормони и предизвикат тиреотоксикоза. По тези причини хиляди хора в Европа се подлагат на оперативно лечение за доброкачествени възли.

 

От около три десетилетия се прилагат минимално инвазивни процедури, които могат да заменят оперативното лечение. Използват се два основни метода за „стопяване“ (аблация) на възлите – химическа, с абсолютен алкохол, и физическа – лазерна, ултразвукова, радиофреквентна и микровълнова термоаблация.


 

Към момента склерозирането с етанол се използва основно за третиране на кистични възли на щитовидната жлеза. По-малко приложим е при големи солидни възли, тъй като се изисква неколкократно приложение, за да се изяви ефект. Другото му приложение е за терапия при аденоми на паращитовидните жлези.

 

При тази техника се използва 95-99%-ов етанол, като се инжектира около 50% от обема на кистичната зона на възела. Манипулацията се прави под ехографски контрол, като първо се аспирира (изсмуква) съдържанието на кистата, след което, с помощта на спринцовка, се инжектира алкохолът в създалата се кухина. Под действието на етанола малките съдове в стената на кистата се разрушават и фиброзират, с което се предотвратява нейното повторно изпълване с течност.

 

Предимствата на този метод са, че е минимално инвазивен и не носи същите рискове, както оперативното лечение. Освен това не се изисква специална подготовка и поведение от страна на пациента, както преди, така и след извършване на процедурата. Възможните странични ефекти са малко, като основно може да се наблюдава болка по време и след инжектирането на алкохола, лека температура, а по-рядко – преходна пареза на гласните връзки или югуларна венозна тромбоза. Пациентите се съветват да не вдигат тежки предмети в следващите 24 часа.

 

Възможните техники за термоаблация на възлите са няколко, но принципът е един и същ – повишаване на температурата в тъканта на възела, което води до необратими промени в него. Разрушава се единствено третираната тъкан, без да се засягат околните структури. Термоаблацията може да постигне намаляване обема на доброкачествените възли, като подобрява локалните симптоми на притискане, без да е толкова инвазивна като операцията, и не предизвиква хипотиреоидизъм.

 

Термоаблация на възлите на щитовидната жлеза може да се постигне с приложението на лазер, радиофрекветни и микровълнови лъчения и високо-интензивен фокусиран ултразвук. Единствено последната техника, с помощта на ултразвук, не налага въвеждане на игла във възела.

 

Според указанията на Европейската тиреоидна асоциация (ЕТА) от 2020 год., не се препоръчва прилагането на термоаблация при безсимптомни пациенти. За момента тя е средство на избор при солидни, категорично доброкачествени възли, които създават симптоми на притискане или козметични проблеми. За да се потвърди доброкачествения характер на възела е необходимо провеждане на тънкоиглена пункционна биопсия преди процедурата.

 

По време на процедурата е изключително важна пациентът да не преглъща и да не мърда. Ето защо леката седация помага на пациента да остане спокоен и отпуснат. Прилага се локален анестетик, за да се намали болката при използването на по-дебели игли. След процедурата може да се постави торбичка с лед върху третираното място, за да се намали кървенето и термалната увреда на кожата. В случай на болка се прилагат обезболяващи средства в следващите 1-2 дни.

 

Съобщените сериозни усложнения след прилагане на термоаблация са много редки. Такива са парезата на гласните връзки, псевдокистична трансформация и „спукване“ (руптура) на възела, локално възпаление, зачервяване и изгаряне на кожата. Като цяло процедурата е добре поносима, а възможно намаление в обема на възлите може да достигне 80% през първата година, което значително подобрява оплакванията от притискане.

 

След процедурата се налага дългосрочен ехографски контрол, тъй като е възможно възлите да нараснат отново и да се наложи повторно третиране. При липса на ефект върху размерите на възела от няколко процедури, пациентът се насочва за оперативно лечение.

 

Референции:

Papini, E., Monpeyssen, H., Frasoldati, A., & Hegedüs, L. (2020). 2020 European Thyroid Association Clinical Practice Guideline for the Use of Image-Guided Ablation in Benign Thyroid Nodules, European Thyroid Journal, 9(4), 172-185.