Неалергичната хрема означавана с медицинския термин – ринит не е дефинирана като болестна единица, а до диагнозата се стига най-често по метода на изключването. Физикалният преглед и обективните изследвания са необходими с цел уточняване вида на ринита, което впоследствие има отношение към избора на терапия.


Налице са стичане на секрет, дразнене на лигавицата, често запушване (обструкция), която е следствие на отока на назалната лигавица. При изследване за наличие на инфекциозен причинител или проява на алергична реакция тестовете са отрицателни.


В етиологичен (причинно-следствен) план се търсят хормонални промени, влияние на медикаментозна терапия, замърсявания в работната среда (професионален ринит), сенилен (при възрастни). При някои жени по време на бременността се отключва т. нар. rhinitis gravidarum – тази хрема се появава най-често през втората половина на бременността и персистира от няколко седмици до месеци след раждането. Обяснява се с настъпващите хормонални промени.



В по-редки случаи при някои жени може да е налице и т. нар. менструален ринит, който се появява малко преди появата на менструация и изчезва през първите дни от началото на кръвотечението. При медикаментозния ринит е налице изчезването му при преустанвояване приема на медикамента.


При работа в среда с различни замърсители също може да се отключи неалергичен ринит (професионален). Първоначално хремата започва с цел елиминация на дразнителите на лигавицата, чисто механично, но впоследствие може да хронифицира. За хроничен ринит се смята продължителността на хремата повече от 12 седмици.


След подробно свалена анамнеза лекарят пристъпва към физикалния преглед. Състои се в оглед на носната лигавица – предна риноскопия. Има за цел установяване промяна на лигавицата (бледата лигавица говори за наличие на алергия, докато силно зачервената за инфекция). Търсят се промени – образуване на корички, атрофия, полипи и други.


В практиката се използват назалните провокационни тестове за установяване на алергия, както и търсенето на специфични IgE антитела в носен секрет. Изследването за наличие на антитела не се влияе от приема на противоалергични препарати, за разлика от кожните тестове. Налице е и еозинофилия – увеличено количество на еозинофилни левкоцити.


NEWS_MORE_BOX


Микробиологични изследвания се препоръчват при съмнение за инфекциозна генеза на ринита. Взема се секрет от носната лигавица с въртеливи движения на тампон, който след това се поставя в хранителна среда и се отнася в лаборатория. Най-често резултатите се получават в рамките на 24-48 часа и при изолиране на патогенни микроорганизми се прави антибиогрма за установяване на антибиотична чувствителност.


При някои пациенти положителната микробиология невинаги означава наличие на заболяване. При някои хора е налице носителство, но то не води до развитие на инфекция.


Едностранната ринорея налага изключването на травми в основата на черепа и необходимост от изследване на цереброспинална (гръбначно-мозъчна) течност-ликвор. Освен стичане на секрет едностранно, друг симптом, който насочва за изследване на ликвор е неповлияване на хремата от локалната терапия – показателно, че проблемът не идва от дразнене на лигавицата.


От образните изследвания най-често се назначава рентгенография и компютърна томография, която е с по-добра информативност при изследване на носната кухина и околоносните синуси.


За оценяване ефекта от лечението през известен период от време се попълват въпросници с цел проследяване промяната на състоянието на база терапия и съответно коригиране на терапията при нужда.