Лаймската болест е инфекциозно заболяване, чийто причинител се предава основно при ухапване от кърлеж. Причинител е Borelia burgdorferi – бактерия, която се характеризира със сложен жизнен цикъл – включващ някои кърлежи и бозайници. Човекът е случаен гостоприемник, при контакт със заразен кърлеж. Важно е да се отбележи, че не всеки кърлеж е заразен, както и не всяко ухапване води до предаване на инфекцията.


Необходими са поне 24 часа престой върху кожата на човек, за да може причинителят да проникне в кръвообращението и да се развие инфекция. Голяма част от ухапванията с кърлежи не водят до заразяване.


От значение е, че инфекцията не се предава от болни на здрави лица, което означава, че заразените не крият риск за околните.



Инкубационният период е в рамките на 3 до 30 дни. Независимо от това инкубационният период средно е в рамките на 1 до 2 седмици, считано от деня на ухапването.


Кожните промени на заболяването са изключително характерни, но тяхната проява не е задължителна. Обикновено се проявяват непосредствено след екзпозицията, но не е изкючена липсата им.


В повече от половината случаи на заразени лица се наблюдава зачервяване с характерна форма. Развива се т. нар. хронична еритема мигранс, която най-общо представлява възпалителен процес в мястото на ухапване от кърлежа. Около входната врата се формира червено на цвят петно. Постепенно разширява размерите си – към периферията и избледнява в центъра – около входната врата на проникване. Възможно е размерът на кожната лезия да достигне 10-15 см в диаметър.


Обривът се определя като биволско око или мишена. При допир се установява затоплена кожа, както и намалена чувствителност. Срещат се кожни форми, които се характеризират с появата на няколко сходни по изява „петна“, които се намират близо или на разстояние от мястото на ухапване.


Обикновено описаните кожни промени се задържат в рамките на месец - 3 до 4 седмици и имат потенциал за повторна поява – рецидив. Засегнатите лица се оплакват от отпадналост, втрисане, повишена температура. Често са налице болки по мускулите и ставите.


Вторият стадий на инфекцията се характеризира със засягането на различни органи – сърце, стави, кожа, нервна система.


При около 30-40 % от болните се наблюдават кожни промени, които наподобяват хроничния еритем. Характерното за тях е, че сменят позициите си и се появяват по различни участъци от кожата. Наблюдава се завяхване на възпалението на едни места и появата му на други. Затова и кожните промени са наричани още мигриращ еритем. Възможно е по кожата да се появят туморовидни образувания (подобни на малки възелчета), които са със синьо-червен цвят и при опипване са с мека консистенция. Най-често се наблюдават по лицето, ушните миди и деколтето.


Третият стадий – на късна и персистираща инфекция се изявява при едва 10% от пациентите, при които са били налични кожните прояви на еритема мигранс. Но е възможно проявите от този стадий да бъдат първата изява на заболяването, при условие, че първите два стадия са преминали безсимптомно.


Характерна кожна проява в този стадий е т. нар. атрофиращ акродермит, който се открива години след първата проява на мигриращия еритем. Характеризира се с появата на зачервени петна по кожата, които впоследствие склерозират (колагенът и еластинът се заместват с неактивна съединителна тъкан) и атрофират.


Най-често той е наблюдаван по кожата на стъпалата, лактите и коленете. Самата кожа става набръчкана и изглежда като пергамент. Освен това тя прозира и лесно се виждат намиращите се под нея кръвоносни съдове. По нея е възможно и образуването на плаки, които са ригидни при допир.