Не всеки пациент с остеопения развива впоследствие остеопороза. Но в повечето случаи остеопенията е първата крачка към развитието на остеопорозата и свързаните с нея фрактури. Нещо повече – зад остеопения, „измерена само в цифра” и несъобразена с рисковите фактори, може да се крие остеопороза.


Смъртността и тежката инвалидност, до които води остеопорозата, са основните причини да бъде призната за заболяване със социално значение. Тя се нарежда и на трето място след сърдечносъдовите и онкологичните заболявания по отношение на рисковете и влошаването на стандарта на живот на засегнатите.


Остеопорозата е най-честото костно заболяване при човека. Според определението на СЗО представлява прогресивно системно заболяване на костния скелет, което се характеризира с понижена маса и влошена микроархитектура на костта, водещи до повишена чупливост на костите и повишен риск от фрактури. Налице е дисбаланс между процесите на костно изграждане и костно разграждане - така костта изтънява, става по-крехка и дори леки травми могат да доведат до счупване.



Остеопенията е дефинирана от СЗО като състояние на понижена костна минерална плътност, с Т-score между (-1,0) и (-2,5), определен чрез двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия. Системата на Т-score от рентгеновата абсорбциометрия се използва с диагностична цел само при бели постменопаузални жени и при мъже над 50 години.


Статистиката показва, че около 40% от жените над 50-годишна възраст са с остеопения. За съжаление костната загуба протича без оплаквания. Болките се появяват, когато са налице микрофрактури на прешленните тела. Обикновено се касае за болки в гърба, които се усилват при стоене в изправено положение, а се успокояват в лег. Установено е, че 40% от пациентите, които са все още без фрактура, имат костна болка средно 170 дни годишно. Останалите 60% нямат никакви оплаквания до настъпване на първата фрактура.


Първата фрактура обикновено е в областта на гръден прешлен или на ръката (радиуса). Като най-тежка се определя фрактурата в областта на бедрената шийка, която се свързва и с изключително висока инвалидност и дори летален изход (поради залежаване).


За останалите групи - пременопаузални жени, деца и мъже под 50-годишна възраст, се прилага само Z-score. Използват се портативни апарати за измерване на костната плътност на пета, дистален радиус и пръсти на ръка. Те се използват за скрининг на рисковите групи, но не и за поставяне на диагнозата остеопороза.


Количественият ултразвук на петна кост и дистален радиус е средство за оценка на фрактурния риск и подбор на пациентите за провеждане на т. нар. централна рентгеновата абсорбциометрия (при нея се измерва костна плътност на прешлени и бедрена шийка).


Важно е да се отбележи, че количественият ултразвук не може да се използва за диагностика на остеопорозата, но се препоръчва като средство за първичен скрининг – съответно показател за степента на фрактурния риск.


Освен костна плътност и/или фрактурен риск е необходимо изследване и на т.нар. костни маркери. Това са молекули, които се отделят при костното изграждане или разграждане. Рутинно се изследват серумният калций, фосфор и алкална фосфатаза в кръвен серум, както и калций в 24-часова урина.


Най-важните маркери за качеството на костта са DPD (дипиридинолин) в урината и остеокалцин в серума. По преценка на специалиста и с оглед изключване на вторична остеопороза се изследват още паратхормон, хормоните на щитовидната жлеза, кръвна картина, СУЕ – скорост на утаяване на еритроцитите, серумен креатинин, кръвна захар, чернодробни ензими и други.


Библиография:
1.    National Institute of Health, Osteoporosis Overview;
2.    N. Sarafrazi et al.; Osteoporosis or Low Bone Mass in Older Adults: United States, 2017–2018, CDC.