Какво представлява назалната ендоскопия?

Назалната ендоскопия представлява диагностична процедура за оглед на носните и синусовите проходи. При изследването се използва тънка, гъвкава тръба (ендоскоп), която в края си притежава малка камера и източник на светлина. Често изследването се извършва в кабинета на специалистът по уши, нос и гърло (отоларинголог).


Синусите са запълнени с въздух пространства, образувани от костите на лицето. Те също са свързани с носната кухина.



По време на процедурата, специалистът поставя ендоскопа в носа на пациента, след което го прекарва през носните и синусовите проходи, за да може да бъдат огледани. По този начин процедурата помага при диагностицирането и лечението на здравословни състояния. В някои случаи могат да се използват малки инструменти за вземане на малки проби от тъкан (биопсия) или за извършване на други манипулации.


Кога се извършва назална ендоскопия?

Може да се наложи извършването на назална ендоскопия, ако лекарят се нуждае от повече информация за проблеми при пациент като:

  • Назална конгестия (запушване на носа в резултат на оток на лигавицата на носа);
  • Назална обструкция (запушване на носните проходи);
  • Инфекция на носа и синусите (риносинузит);
  • Полипи в носа;
  • Назални тумори;
  • Епистаксис (кървене от носа);
  • Аносмия (загуба на способност за мирис);
  • Изтичане на ликвор (цереброспинална течност) от носа

Назалната ендоскопия е минимално инвазивно изследване, което може да покаже точното място на кървене и подуване в носната кухина. Ендоскопията може да се извърши и за оглед на туморна маса, която може да се дължи на онкологично заболяване.


В някои случаи назалната ендоскопия може да се използва като метод за лечение, примерно за отстраняването на чужд предмет от носа, назални полипи и назални тумори.

 

Специалист може да назначи назална ендоскопия, за да проследи как действа лечението на проблем, свързан с носа или синусите. Например може да провери дали полипите в носа са се свили.


Риносинузитът е една от най-честите причини за извършването на назална ендоскопия. Пациентът може да има симптоми като - запушен нос, изтичане на жълт или зеленикав секрет от носа и болка в лицето. Отоларингологът използва ендоскопията, за да провери за подуване и полипи. Може да се събере гной от инфектираната област, за да се открие какъв патоген причинява инфекцията и как най-добре да се лекува.


Какви са рисковете при назална ендоскопия?

Назалната ендоскопия обикновено е безопасна процедура, но в някои случаи може да възникнат редки усложнения като:

  • Кървене от носа;
  • Припадък;
  • Алергична реакция към деконгестант или упойката

Пациентът може да бъде изложен на по-голям риск от кървене, ако страда от нарушение на кръвосъсирването или ако приема лекарства за разреждане на кръвта. Рискове могат да варират в зависимост възрастта на пациента и съпътстващи здравословни състояния.


Каква е подготовката за назална ендоскопия?

Лекарят трябва да информира пациента дали е нужно да спре приема на някои лекарства преди процедурата. Преди процедурата пациентът може да се храни нормално.


Преди извършването на процедурата, при нужда, се напръсква деконгестант в носа на пациента. Това помага за намаляване на отока и позволява на назалния ендоскоп да премине лесно през носната кухина и синусите. Носът също може да бъде напръскан с упойка, която за кратко време предизвиква изтръпване в областта. В определени случаи може да се наложи и поставяне на инжекция с упойка.


Какво се случва по време на назална ендоскопия?

При процедурата пациентът трябва да седне на стол. След като упойката започне да действа, лекарят прекарва ендоскопа в едната ноздра на носа на пациента.

 

Процедурата може да бъде малко неудобна. Понякога пациентът се нуждае от повече обезболяващи лекарства или използване на по-малък назален ендоскоп.


Ендоскопът се въвежда навътре в носния проход, за да се огледа част от носната кухина и синусите. Лекарят може да повтори тази стъпка още 2 пъти от същата страна на носа, в същата ноздра. Всеки опит позволява на специалиста да види малко по-различна част от носната кухина и синусите. След това лекарят повтаря процедурата от другата страна на носа, в другата ноздра на пациента.


Ако е необходимо, специалистът може да вземе тъканна проба по време на ендоскопията. Тази проба се изследва в лаборатория.

 

Библиография:
Orlandi RR, Marple BF. Developing, regulating, and ethically evaluating new technologies in otolaryngology-head and neck surgery
Govindaraj S, Adappa ND, Kennedy DW. Endoscopic sinus surgery:evolution and technical innovations
Soudry E, Nayak JV. Nasal endoscopy. American Rhinologic Society