Мекотъканните калцификати са проява на неспецифичен локален тъканен отговор или на подлежащо заболяване (ендокринна патология, някои метаболитни нарушения, както и системна болест на съединителната тъкан).


Прекомерното натрупване на калций или фосфор в кръвта води до отлагането на минералите в различни тъкани на тялото. Пример за такова състояние е хиперпаратиреоидизмът. При някои системни ревматологични заболявания също е налице натрупване на калцификати в тъканите – пример са склеродермия, дерматомиозит и системният лупус.


Други причини са някои метаболитни заболявания – подагра; инфекции – например лепра, както и различни генетични аномалии - синдром на Ehlers-Danlos.



Често подценявана е и продължителната употреба на витамин Д, която  може да доведе до хиперкалциемия, последващо образуване на мекотъканни калцификати и като краен стадий развитие на бъбречна недостатъчност.


При деца системното предозиране с витамин Д може да стане причина за формиране на периартикуларни (около ставата) и съдови калцификати, които се асоциират с последваща остеосклероза.


Калцификати могат да се отлагат и при някои туморни заболявания, като те могат да доведат до компресия на нерв, улцерации (разязвявания), както и възпаление.


Метастатичните калцификати се отлагат в здрави и неувредени тъкани. Най-често се разполагат под кожата - подкожни нодули; кръвоносни съдове; вътреставно или периставно, както и не на последно място във вътрешните органи (бъбреци, бял дроб, стомах).


Атеросклеротичните калцификати - калциеви депозити в интимата на съдовете водят до възпаление и клетъчна некроза. Налице е още ендотелна дисфункция, завишен тромбогенен риск, както и възпаление.


Често предилекционно място са таза и крайниците. Към мекотъканните калцификати се отнасят периставните и вътреставните калциеви депозити, обединявани под общото наименование кристални артропатии.


При засягането на ставите най-често се ангажира раменната става. Често калциевите депозити са асимптомни, а при клинична изява е налице остро възпаление. Хроничната болка като изява се съпътства още с ограничен обем на движение на ставата.


Кристалните артропатии се развиват при различни заболявания – при първичен хиперпаратиреодизъм, хемохроматоза, акромегалия. Освен това при някои наследствени заболявания, хемофилия.


По процент на засягане след раменната става се нареждат още тазобедрена, коляно, лакът, китка и глезен. Малките стави на стъпалата се засягат рядко.


Стои отворен въпросът дали образуваните кристали водят до увреждане на хрущяла или наличието им е резултат от ставното увреждане. При изразено засягане на раменната става се води до тежки деструктивни промени в т. нар. ротаторен маншон.


При калцифициращия периартрит с асимптомни депозити не е необходимо лечение, докато при остро възпаление освен имобилизация, се налага прием на нестероидни противовъзпалителни, колхицин, а при по-тежки случаи локална апликация на лидокаин и кортикостероид. При рефрактерни случаи се препоръчва артроскопия и хирургично отстраняване на калцификатите.


Лечение на калцинозата при системните заболявания на съединителната тъкан включва колхицин за намаляване на възпалението, медикаменти за забавяне на прогресията на калциевите депозити. Освен това показани са локално приложение на кортикостероиди за потискане локалното възпаление и анти-TNF инхибитори. Лазерната терапия с въглероден диоксид навлиза все повече с цел механично отстраняване на калцификатите.


Библиография:
1.    Р. Рашков, Практическо ръководство по ревматология, 2016, София;
2.    Boulman N., G. Slobodin, M. Rozenbann and I. Rosner; Calcinosis in Rheumatic Diseases; Seminars Arthritis & Rheumatology.