Цветното зрение, наричано още цветоусещане, е способността на зрителната система да възприема лъчи с различна дължина на вълната, в резултат на което се появява субективно усещане за цветове. Нарушенията в цветоусещането на човек могат да бъдат вродени и придобити.
Вродените аномалии в цветоусещането се наричат дисхроматопсии. Те се унаследяват генетично и не се променят в хода на живота на човека. Този вид нарушения обикновено не са придружени от друга очна симптоматика.
Най-често е засегната червено-зелената ос, което означава, че хората изпитват затруднения при разпознаване на тези цветове. Нарушението се унаследява Х-рецесивно, следователно мъжете са по-често засегнати.
Изменените възприятия за синьо-виолетовия цвят, от друга страна, се унаследяват автозомно-доминантно.
Най-често срещаната дисхроматопсия е аномалната трихромазия. В този случай зрителната система възприема и трите основни цвята - червен, зелен и син, но съществува степенна разлика с нормалното зрение.
Състоянието, при което хората възприемат по-слабо червения цвят се нарича протаномалия, слабостта за зелен цвят е деутераномалия, а най-рядката за син цвят - тританомалия.
Друг вид вродени нарушения в цветоусещането са дихромазиите. При тях зрителната система не възприема един от основните три цвята. Невъзможността за възприемане на червено се нарича протанопия, за зелено - деутеранопия, и за синьо - тританопия.
Тоталната цветна слепота, при която са увредени единствено функциите на конусчетата за възприемане на цветове се нарича монохромазия. Ахромазията от друга страна е тотална цветна слепота, при която са налични и други зрителни нарушения, например намалена зрителна острота.
В много случаи дисхроматопсиите и най-вече аномалните трихромазии остават недиагностицирани, тъй като не нарушават значително качеството на живот на хората.
Симптомите на пациентите с нарушения в цветоусещането включват затруднено разграничаване на отделните цветове, разпознаване на яркостта на цветовете, както и техните нюанси.
Придобитите нарушения в цветното зрение обикновено се дължат на други патологични процеси, които засягат зрителния апарат, например макулна дегенерация, възпалителен процес и други.
При придобитите нарушения са засегнати възприятията и за трите основни цвята, като е възможно да се засегне само едното око.
Способността на хората да различават отделните цветове се изследва с помощта на цветни таблици - таблицата на Ishihara, методи с цветни петна и спектрални методи - аномалоскопия.
Референции:
https://www.nei.nih.gov/learn-about-eye-health/eye-conditions-and-diseases/color-blindness
