Нарушенията на синтеза на жлъчни киселини се причиняват от мутации в специфични гени. Гените предоставят инструкции за синтеза на протеини, които играят решаваща роля в много функции на тялото.

 

Когато настъпи мутация на ген, продуцираният протеин може да бъде дефектен, неефективен или липсващ. В зависимост от функциите на конкретния протеин, това може да засегне множество структури на организма. При всички известни нарушенията в синтезата на жлъчните киселини се смята, че тези мутации се унаследяват по автозомно-рецесивен модел.



Рецесивни генетични нарушения възникват, когато човек унаследява същия анормален ген, отговарящ за една и съща черта на тялото, от всеки родител. Ако лице получи един нормален ген и един ген за болестта, той ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да проявява симптоми.

 

Рискът и двамата родители-носители на заболяването да предадат дефектния ген и следователно да имат засегнато дете е 25% при всяка бременност. Рискът да имат дете, което да е носител на заболяването като родителите, е 50% при всяка бременност. Вероятността детето да получи нормални гени и от двамата родители и да бъде здраво спрямо тази черта е 25%. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.


Нарушенията в синтеза на жлъчни киселини възникват в резултат от неправилен синтез на двете основни жлъчни киселини  холевата киселина и хенодезоксихолевата киселина. Основните жлъчни киселини се синтезират от черния дроб чрез поредица от сложни химични реакции.


Тези реакции се случват главно в специализирани чернодробни клетки, известни като хепатоцити. Всяка реакция изисква съответния специализиран протеин, известен като ензим. Всеки ген, свързан с нарушение на жлъчната киселина, кодира информация за специфичен ензим. Когато ген, който кодира ензим на жлъчна киселина, е мутирал, това води до ниски нива на функционални версии на съответния ензим. Когато един ензим в процеса липсва или има дефицит, това води до намалено производство на жлъчен сок и потенциално нарушение на синтеза на жлъчна киселина.


Една от основните функции на жлъчните киселини е да стимулира потока на жлъчен сок. Ненормалното образуване на жлъчни киселини води до неправилен или възпрепятстван поток на жлъчния сок.

 

Жлъчният сок се образува в черния дроб и представлява течност, която съдържа вода, електролити и други вещества, включително жлъчни соли, фосфолипиди, холестерол и билирубин, който е страничен продукт от естественото разграждане на хемоглобина на червените кръвни клетки.


Жлъчният поток изпълнява две важни задачи в организма – подпомага храносмилането и усвояването на мазнини, витамини и други хранителни вещества и подпомага елиминирането на излишния холестерол, билирубин, отпадъчни вещества и токсини от тялото. Следователно проблем с нормалния поток на жлъчен сок често води до малабсорбция (нарушено усвояване) на жизненоважни хранителни вещества и натрупване на токсични материали в организма.


Дефицитът на 3-бета-хидрокси-делта-5-С27-стероидна оксидоредуктаза се причинява от мутации на гена HSD3B7 на късото рамо на хромозома 16 (16p11.2). Хромозомите, които се съдържат в ядрото на клетките, носят генетичната информация за всеки човек.


Клетките на човешкото тяло обикновено имат 46 хромозоми. Двойките хромозоми (автозоми) са номерирани от 1 до 22, а половите хромозоми са обозначени като X и Y. Мъжете имат една Х и една Y хромозома, а жените имат две Х хромозоми. Всяка хромозома има късо рамо, обозначено като „р“, и дълго рамо, обозначено като „q“. Хромозомите са допълнително разделени на множество ленти, които са номерирани.


Дефицитът на Delta4-3-оксостероид 5-бета-редуктаза се причинява от мутации в гена AKR1D1, разположен на дългото рамо на хромозома 7 (7q33).


Дефицитът на оксистерол 7-алфа-хидроксилаза се причинява от мутации в гена CYP7B1, разположен на дългото рамо на хромозома 8 (8q12.3).


Дефицитът на алфа-метилацил-КоА рацемаза се причинява от мутации в гена AMACR, разположен на късото рамо на хромозома 5 (5p13.2).


Дефицитът на стерол 27-хидроксилаза (церебротендинна ксантоматоза) се причинява от мутации в гена CYP27A1, разположен на дългото рамо на хромозома 2 (2q35).


Дефицитът на аминокиселина n-ацилтрансфераза се причинява от мутации в гена BAAT, разположен на дългото рамо на хромозома 9 (9q31.1).


Дефицитът на CoA лигаза на жлъчна киселина се причинява от мутации в гена SLC27A5, разположен на дългото рамо на хромозома 19 (19q13.43).


Библиография:
Heubi JE. Bile Acid Physiology and Alterations in the Enterohepatic Circulation. In: Pediatric Gastrointestinal and Liver Disease, 4th edition. Wyllie R, Hymans J, Kay M, editors. 2011 Elsevier Saunders, Philadelphia, PA. Pp. 20-27.
Setchell KDR, O’Connell NC. Disorders of Bile Acid Synthesis and Metabolism. In: Liver Disease in Children, 3rd edition. Suchy FJ, Sokol RJ, Balistreri WJ, editors. 2007 Cambridge University Press, New York, NY. Pp. 736-766.
National Organization for Rare Disorders (NORD). Bile Acid Synthesis Disorders