По данни от проучвания на Института за национално изследване на здравето и храненето на населението, проведени в САЩ за периодите 1988-1994 г. и 2011-2012 г. разпространението на захарен диабет тип 2 се е увеличило сред общото население, независимо от възраст, пол, образование, социален статус, както и расова/етническа принадлежност. Разпространението на диабета е нараснало значително при лица над 65-годишна възраст.


Захарният диабет е пряко свързан с повишен риск от смъртност, като той е най-значим при пациенти с над 10-годишна давност на заболяването. При лица с давност от 10 и повече години смъртността е с почти 70% по-висока отколкото при лица, при които не са отчитани отклонения в кръвната захар.


Налице са възрастово обусловени различия във физиологичните нива на гликирания хемоглобин (HbA1c), което е довело до определяне на референтен обхват при различните възрастови групи. За здрави лица на възраст 20-39 години референтните граници на HbA1c са 4,0-6,0%, за тези на възраст 40-59 години той варира между 4,1 и 6,2%, а стойностите 4,4–6,6% съответстват за възрастта над 60 години.



При по-възрастните лица с клинична суспекция за захарен диабет при референтни стойности на кръвната захар на гладно и липса на възможност за провеждане на ОГТТ (тест с натоварване с глюкоза), HbA1c влиза в съображение като общоприет диагностичен показател при стойност над 6,5%. Определянето на HbA1c задължително трябва да е проведено по лабораторен метод, сертифициран от Националната програма за стандартизиране на гликиран хемоглобин.


Таргетни нива на HbA1c под 7,5% се препоръчват при диабетици на медикаментозна терапия в относително добро общо състояние и без значими сърдечно-съдови заболявания или други съпътстващи хронични заболявания и усложнения. За постигане на тази цел базалната и постпрандиалната (след нахранване) кръвна захар трябва да бъдат между 7,8-8,3 mmol/L.


Индивидуализирана цел за HbA1c под 8.5% (дори под 9%), отговаряща на средни нива на кръвна захар >11,1 mmol/L (200 mg/dL), е препоръчителна при напреднала възраст (често определяна като старческа), при диагнози с очаквана продължителност на живот под 5 години, паралелно с усилия за поддържане на задоволително качество на живот и избягване на хипогликемични състояния.


Не се препоръчва започване на глюкозопонижаваща медикаментозна терапия докато кръвната захар на гладно не достигне трайно нива 7 mmol/L или по-високи. Причината е да се намали рискът от хипогликемия, нивата на кръвната захар на гладно не трябва да спадат под 6,0 mmol/L и стриктно трябва да се избягва спадане на кръвната захар до нива 5,0 mmol/L.


Важно е да се избягват нива на кръвна захар при случайно измерване трайно по-високи от 11,0 mmol/L, за да се минимализират симптомите на хипергликемия и да се намали рискът от други усложнения.


Много важно е да се има предвид, че измерването на HbA1c в таргетната възрастова популация в редица ситуации може да бъде неинформативно поради наличие на анемия и други заболявания, повлияващи полуживота на еритроцитите, хронични бъбречни заболявания, хронични чернодробни заболявания, предшестващи трансфузии и инфузии на еритропоетин, остри и критични заболявания и хоспитализации с провеждани реанимационни мерки.


Контролът на артериалната хипертония трябва да бъде с голям приоритет при лечението на захарен диабет тип 2. Гликемичният контрол е важен, но по-голямо значение за намаляването на микро- и макроваскуларните усложнения може да има стриктният контрол на артериалното налягане.


Библиография:
1.    М.Орбецова. Захарен диабет в напреднала и старческа възраст. В “ Факти, противоречия, дебати в диагностиката и лечението на сърдечните и съдовите заболявания • 2017
2.    А. Menke et al., Prevalence of and Trends in Diabetes among Adults in the United States, 1988-2012, JAMA – Journal of the American Medical Association, 2015;
3.    А. Masuch et al.; Preventing misdiagnosis of diabetes in the elderly: age-dependent HbA1c reference intervals derived from two population-based study cohorts, BMC endocrine disorders, 2019