Основен метод на изследване на слуха е т. нар. аудиометрия, която представлява неинвазивен метод, с който се определя диапазонът на възприемане на различни звуци – тяхната сила (интензитет) и височина. Интензитетът на звука се измерва с мерната единица децибел – dB, а честотата се измерва в херци – Hz.


Изследване на слуха с аудиометър се препоръчва в случаите на съмнение за налично ранно слухово нарушение и при данни за намаление на слуха от други изследвания. Като чести причини за нарушение на слуха се посочват хронични инфекции (най-често на средното ухо), наранявания или звукови травма в областта на ухото, отосклероза, болест на Мениер, прием на някои медикаменти – антибиотици като гентамицин, някои диуретици, аспирин и други. Продължителното и ежедневно излагане на силен шум (обикновено свързано с спецификата на работния процес) води до развитието на професионално намаление или загуба на слуха.


При съмнение за намалена способност за чуване се правят предварителни тестове, с които грубо може да се установи видът и процентът на намаление на слуха, преди да се пристъпи към аудиограма, ако тя е необходима.



Ако проблемът е едностранно (само в едното ухо) първо се изследва здравото ухо. Пациентът се насочва с ухото, което ще се изследва към провеждащия теста. С различна височина на гласа се диктуват числа или думи, които изследваното лице трябва да повтаря. Тестът може да се провежда и с постепенно увеличаване на дистанцията със запазване на една и съща височина на гласа.


Друг по-специфичен метод е тест с камертон. Камертонът представява метална пластина, която при почукване в твърд предмет започва да трепти и при доближаване до ухото на изследвания се следи кога трептенията спират да бъдат улавяни – по този начин се определя дали има наличие на проводна загуба на слух (налична е при увреждане на слуховите костици или тъпанчевата мембрана). Поставен пред ухото камертонът измерва въздушната проводимост, а при поставянето на единия му край до черепа – измерва и костната проводимост.


При тоналната аудиометрия се измерват най-ниските тонове, които може да възприеме слуховият орган. През цялото измерване изследваният пациент носи слушалки, през които му се пускат поредица от нарастващи тонове. Изследват се и двете уши – първоначално едното, а след това и другото.


NEWS_MORE_BOX


По време на тоналната аудиометрия пациентът трябва да сигнализира момента, от който започне да чува звук. Резултатите се нанасят върху графичен модел – т. нар. аудиограма.


Важни изисквания, които е необходимо да се спазват са провеждане на изследването в абсолютна тишина, при възможност във звукоизолирани кабини, специално пригодени за тестовете. От значение е и менталният (психичният) статус на пациента – съобразява се с възрастта и интелекта на всеки пациент.


Взависимост от мястото на увреждане се различават чисто звукопроводно нарушение – засегнати са проводните структури (тъпанчева мембрана, слухови костици), чисто звукоприемно нарушение (увреждания във вътрешното ухо – кохлеарния апарат най-често) и смесен тип нарушение.


Основните цели на изследванията са диагностика и откриване на намаление или загуба на слуха, определяне степента на увреждане, според получените резултати се преценява видът на лечението (дали да бъде само медикаментозно или има необходимост от оперативна намеса, както и нужда от последваща рехабилитация). С профилактична цел изследванията се извършват за ранно откриване на нарушения в способността за чуване – било то след някакви заболявания, травми или професионално излагане на постоянен шум.