Намаленият мускулен тонус или т. нар. мускулна хипотония се представя от забавени рефлекси, понижена мускулна сила, включително затруднения в говора, както и затруднено ставане от седеж или легнало положение.
Освен описаните клинични прояви при понижен мускулен тонус в засегнатите зони е налице още лек спастицитет, затрудняващ пасивното движение, както и хипермобилност на ставите и подлежащите им ставни структури.
Дефицитът на мускулен тонус се развива следствие на отслабените ставни връзки и цялостното нарушение на анатомичната „архитектоника“ на скелета.
Макар и по-незабележими и в по-лека форма може да се отчитат прояви на гълтателни проблеми при възрастни, включително и с дишането, като в тези случаи се налага задължителна лекарска намеса, поради жизнеността на функциите. Често устата на възрастните стои отворена и езикът е отпуснат навън, поради невъзможност за волево поддържане на мускулния тонус от съответните мускулни групи. Интелектът на пациентите не се засяга, но проблем са социалните способности.
Други симптоми, говорещи за наличието на мускулна хипотония, са проблеми с преглъщане, дишане, наличие на забавена перисталтика на червата, отпуснати стави и отслабени неврологични рефлекси.
Генерализираната мускулна хипотония се дължи на увреждане на малкия мозък. Пониженият мускулен тонус може да бъде от страната на малкомозъчното увреждане или да е двустранен.
Ограничена или локална мускулна хипотония е резултат от увреждане на централната или периферната нервна система, но също така е възможно да се дължи на нарушения на дълбоката сетивност.
Най-честите генетични нарушения, които се свързват с хипотония са синдром на Марфан, синдром на Даун, синдром на Прайдер-Уили, както и мускулна дистрофия.
Други заболявания, които се свързват с хипотония са церебралната парализа, някои метаболитни разстройства като хипотиреоидизъм.
Често хипотонията се наблюдава при различна неврологична патология - миастения гравис, инфекциозни заболявания – енцефалит, менингит, ботулизъм, полиомиелит, синдром на Гилен-Баре (автоимунно заболяване), включително сепсис. Също така значение имат претърпени черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми, увреждане на мускулите (миопатии) и множествена склероза.
Някои отравяния с различни токсични метали – например олово, също може да доведе до проявите на вялост, освен характерните симптоми за интоксикацията.
Ролята на медикаментите също не е за подценяване, поради което е добре преди прием на лекарства, пациентът да бъде добре запознат с евентуалните странични ефекти – такъв ефект имат невролептици, литиеви соли, антидепресанти.
Хипотония при бебета и деца
В утробата на майката плодът е в позиция, при която е налице постоянно мускулно напрежение. Така при раждане тонусът на мускулите на новороденото постепенно започва да отслабва, като около две годишна възраст тонусът се доближава до този на възрастните.
Мускулната хипотония при бебетата и деца представлява специфично медицинско състояние, при което се установява намален мускулен тонус и двигателен дефицит. Това може да се наблюдава при самото раждане или да се установи на по-късен етап от развитието.
Новородените с хипотония нямат нужния мускулен тонус за извършване на движения с ръцете и краката, поради което са нетипично отпуснати и вяли. Насочващи прояви са още лошият контрол на главата – невъзможност за задържането ѝ при коремно поставяне, дори след първи-втори месец.
Усещане за отпуснатост, особено при повдигане - когато бебето се вземе в ръце, хващайки го под мишниците, е физиологично да се усеща оказване на леко съпротивление. А при намален тонус има усещане за изплъзване.
Отпуснатост на ръцете и краката също е налице при хипотония на бебетата. Физиологично е при тях да е налице леко сгъване в ръцете и краката - с леко присвити ръце в лакти и крака в коленете. При децата с хипотония това не се наблюдава, а ставите са с увеличена гъвкавост.
Проблеми със сукането също са налице при хипотония и са сериозна предпоставка за недохранване, поради затрудненото сукане и преглъщане.
Референции:
Hypotonia, National Institute of Neurological Disorders and Stroke.
