Съществуват огромен брой заболявания и състояния, засягащи ставите. За да бъде възможно описването и изучаването им, те трябва да бъдат систематизирани. Съществуват голям брой признаци, според които може да извърши подобна класификация, тук ще разгледаме една по-обща категоризация, която само щрихира различните групи заболявания на ставите. Най-общо, възпаляването на една или повече стави в организма се означава с понятието артрит.

 

Можем да разделим придобитите ставни заболявания и състояния, т.е., тези, които не са вродени на:


 

1.  Автоимунни

Това са заболявания, които се дължат на смущения във функционирането на имунната система, която започва да атакува различни органи. В голям брой случаи, това засяга и ставите.

 

Ревматоидният артрит и сходните му заболявания са състояния, при които имунните клетки нападат ставния хрущял и ставните обвивки. Това постепенно влошава функциите на ставите, които стават болезнени, подути и неподвижни.

 

2.  Инфекциозни заболявания

Някои инфекциозни заболявания засягат в една или друга степен ставите. Например, Лаймската болест е бактериално заболяване, разпространявано от кърлежи, които заразяват хора при ухапване. Заболяването започва като кръгъл обрив. Постепенно, бактериите се разпространяват с кръвообращението до други тъкани и органи. Приблизително 60% от случаите протичат със симптоми, наподобяващи артрит – болка и скованост.

Други инфекциозни заболявания на ставите са ревматичната треска, гонореята и др.

 

3.  Травматични ставни заболявания

Тук спадат най-вече различните изкълчвания, усуквания и др. Сериозността им може да варира в зависимост от степента на засягане на ставата и поддържащите тъкани. За „вододел“ може да се счита състоянието на ставната обвивка след травмата. Ако целостта й не бъде нарушена, травмата по правило не е сериозна и преминава от само себе си, а болката може да бъде овладявана с лекарства. Нарушаването на целостта на ставните обвивки обаче, води до изливане на синовиална течност в околните тъкани, силна болезненост, оток и посиняване на засегнатата става. Това може да наложи обезболяване с опиоидни аналгетици и използването на различни помощни пособия за стабилизиране на ставата – шини, скоби, както и дори различно дълга хоспитализация.

 

4.  Дегенеративни заболявания

Това са най-често срещаните ставни увреждания. До голяма степен за тях може да се мисли като за неизбежни състояния, последствия от неизбежния ход на времето.

 

Те се дължат на износването на ставите в ежедневието ни или по-точно, на понижаването на съдържанието на вода и протеогликани в ставите. Протеогликаните са сложни молекули, които придават гъвкавост и устойчивост на ставния хрущял. Също така, в ставната течност прогресивно намалява съдържанието на хиалуронова киселина, някои минерали и вода, т.е. в ставите протичат биохимични промени.

NEWS_MORE_BOX

 

Заедно с чисто механичното износване на ставите, това води до допълнително намаляване на еластичнистта и устойчивостта на ставния хрущял и ставните връзки. Успоредно с това намалява и количеството на ставната течност, която изпълва ставната празнина и смазва повърхността на хрущяла. В резултат на това при движение настъпва директно триене на костите, участващи във формирането на ставата. Това е силно болезнено и никога не настъпва в здрави стави. На този етап е налице напреднала ставна дегенерация, която е може би една от най-характерните черти на старостта.

 

Възможно е също така и възпаляване на ставната капсула, но то е слабо в сравнение с ревматоидния артрит.

 

Механичните и биохимични промени в ставната капсула, течност, връзки и сухожилия правят много по-лесно и травмирането на ставите в напреднала възраст.

 

Процесите на стареене и износване на ставите могат да бъдат забавени чрез осигуряване на адекватен прием от въпросните вещества и техните прекурсори и умерена физическа активност. Също така, избягването на вдигане на големи тежести (особено по неправилен начин) е особено важно за предотвратяване на преждевременното състаряване на ставите. Извършващите тежък физически труд и спортистите трябва да вдигат тежести с изправен гръб и с активното участие на краката. По този начин рискът от износване на междупрешленните стави и травми на гръбначния стълб (най-вече дискова херния) се минимизира.