Надбъбречните жлези са чифтен орган, разположен върху горния полюс на всеки бъбрек. Те се състоят от две зони: външна, кора, и вътрешна, сърцевина (медула). Основните хормони, които се произвеждат от медулата на надбъбреците, са адреналин и норадреналин. Кората от своя страна бива разделена на три зони, всяка продуцираща различни хормони:

  • Zona glomerulosa – най-въшната част на кортекса, където се произвеждат минералкортикоиди. Основен представител на минералкортикоидите е алдостеронът. Алдостеронът участва във водно-солевата хомеостаза, като основната му функция е реабсорбция на натрий в бъбреци, потни и слюнчени жлези;
  • Zona fasciculata – междинна зона, където се произвеждат глюкокортикоиди – кортизон, кортизол и кортикостерон. Най-важно значение сред глюкокортикоидите има кортизолът. Тази група хормони участват в обмяната на въглехидрати, белтъци и липиди. В условия на стрес нивото на кортизол се повишава и осигурява необходимата енергия за оцеляване на индивида. Хроничният стрес води до константно повишени кортизолови нива и патологични промени в организма;
  • Zona reticularis – най-вътрешната част на кората, където се продуцират половите стероидни хормони – дехидроепиандростерон, андростендион.

При пациенти с автоимунен тиреоидит на Хашимото в някои случаи може да се наблюдава надбъбречна дисфункция или т.нар. синдром на изтощените надбъбречни жлези. Надбъбречната умора не е потвърдена научно медицинска диагноза, а термин, който се използва за група неспецифични симптоми. Основно значение за правилното функциониране на надбъбречните жлези има оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци. При проблем по веригата, независимо от приема на синтетичен хормон от пациентите с Хашимото, симптомите на умора, депресия, напрежение и др. могат да останат.

 


Състоянието, което симптоматично се доближава до надбъбречната умора е първичната надбъбречна недостатъчност или болест на Адисон. Болестта на Адисон е автоимунно заболяване, което се характеризира с дефицит на минералкортикоиди, глюкокортикоиди и полови хормони. Клинична изява на болестта на Адисон се наблюдава при разрушаване на 90 % от надбъбречните жлези, поради което диагнозата му се поставя в твърде напреднал стадий.

 

Синдромът на изтощените надбъбречни жлези хроничният стрес преминава условно през три етапа. През първия етап се наблюдава повишаване нивата на кортизол поради свръхактивност на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. През втория етап кортизолът е в норма, но дехидроепиандростеронът е нисък, а през третият етап нивата на кортизол се понижават. Симптоматично това се проявява с:

  • Хронична умора, напрегнатост, безсъние;
  • Ортостатична хипотония – при преминаване от легнало в изправено положение артериалното налягане се понижава;
  • Понижаване на телесната маса;
  • Повишен глад за солено;
  • Понижено сексуално желание;
  • Гастроинтестинални проблеми – гадене, повръщане, подуване, болка в корема и др.

Причините, които водят до „надбъбречна умора“ са стресовият начин на живот, изтощителни тренировки, прием на големи количества кофеин, инфекции на гастро-интестиналния тракт, нетолерантност към определени храни.

 

Няма специфичен тест за диагностика на синдрома на изтощените надбъбречни жлези. Препоръчва се изследване на трикратен кортизол в слюнка. Изследването трябва да се извърши при пълен покой на пациента, като сутрешният кортизол се изследва между 7 и 10 часа, следобеден между 16 и 20 часа и среднощен – между 23:30 и 0:30 часа.

 

При ниски стойности на кортизола се препоръчва спазване на диета, изключваща захарни и тестени изделия, намаляване или пълно спиране на кафето, прием на храни богати на фибри, витамин Ц, магнезий, селен, омега мастни киселини. Нужно е осигуряване на спокойна семейна и работна среда, пълноценен сън (поне 8 часа) и умерена физическа активност.

 

Съществуват и добавки, наречени адаптогени, чиято функция е да балансират функцията на надбъбречните жлези. Адаптогените са растения, които помагат на тялото да се справи с хроничния стрес и намират основно приложение в алтернативната медицина. Сред по-известните адаптогени са ашваганда, златен корен (родиола), жен-шен, шизандра и др.

 

Хроничният стрес, съчетан с нездравословен начин на живот и автоимунно заболяване каквото е тиреоидитът на Хашимото, води до изчерпване функцията на надбъбречните жлези и задълбочаване чувството на умора, отпадналост и общо неразположение.