Остеопорозата е системно костно заболяване, което се характеризира с намалена костна маса и променена структура на костната тъкан, което я прави податлива на фрактури при минимална травма.


Остеопорозните фрактури са голям здравен проблем с висок процент на инвалидизация и смъртност. Установява се, че след 50-годишна възраст една от всеки три жени и един от всеки пет мъже ще получи най-малко едно нискоенергийно счупване, дължащо се на намалена костна плътност. Във всички случаи жените имат два пъти по-висок риск от фрактури, което ясно показва разликата между половете в костната структура.


Остеопорозата се дели на два основни вида: първична и вторична. Първичната остеопороза отразява естественото намаляване на костната маса с остаряването (сенилна или старческа остепороза) или от отпадане на половата функция след менопауза (постменопаузална остеопороза).



Вторичната остеопороза се дължи на друго заболяване, което води до намалена костна маса, като тиреотоксикоза, хиперкортизицъм или прием на кортикостероиди, хиперпаратиреоидизъм, хронични възпалителни заболявания на червата и системни съединително-тъканни болести.


Редица фактори от диетичния и двигателен режим, както и някои вредности, могат да повлияят негативно костната плътност. Количеството костна маса в даден момент при възрастен човек, е резултат от разликата между достигнатата пикова костна маса и тази, която е изгубена впоследствие. След достигането на костна зрялост около 20-годишна възраст, костната плътност остава сравнително стабилна до към края на 30-тата и началото на 40-тата декада, след което започва постепенна загуба на кост.


Достигането на висока пикова костна маса може да компенсира последващите загуби, което е от съществено значение за здравината на костите в бъдеще. Достатъчният прием на пълноценни хранителни вещества, физическата активност и половите хормони, стоят в основата за натрупване на адекватна костна маса. Юношите следва да приемат около 1300 мг калций дневно и да имат ежедневна физическа активност. Употребата на цигари и други токсини в тази възраст може да се окаже пагубно за костите. Друг рисков фактор са ниското тегло и хранителните разстройства, които са по-чести в тази възраст.


След достигането на зрялост и приключването на костния растеж, могат да се предприемат профилактични мерки за съхраняване на костната маса. Отново важно значение има достатъчният прием на калций, вит. Д и протеини, както и редовната физическа активност. Успешното опазване на костите може да бъде застрашено от тютюнопушене, прием на алкохол и продължително обездвижване.


С напредването на възрастта мускулатурата отслабва и се трупват редица заболявания от страна на сърдечносъдовата, нервната, опорно-двигателната система и зрението. Нарушенията в походката и равновесието увеличава риска от падания и фрактури.


Така се очертават основните рискови фактори за бъдещи счупвания:

 

  • Напреднала възраст;
  • Предишно нискоенергийно счупване при възраст над 50 години;
  • Роднина от първа линия (майка, баща) с фрактура при минимална травма;
  • Употреба на цигари;
  • Ниско телесно тегло;
  • Невъзможност за изправяне без използването на ръцете за опора;
  • Нисък прием на калций през живота;
  • Дефицит на вит. Д;
  • Обездвижване;
  • Ранна менопауза при жените и нисък тестостерон при мъжете;
  • Деменция;
  • Алкохолизъм;
  • Нарушения в зрението;
  • Анамнеза за предишни падания;
  • Ниска минерална костна плътност;
  • Прием на кортикостероиди;
  • Заболявания, свързани с намалена костна плътност: анорексия, хронични чернодробни болести, цьолиакия, хиперпаратиреоидизъм, бъбречна недостатъчност, ревматоиден артрит, таласемия, захарен диабет;

Основният показател, на който се базира решението за включване на медикаментозна терапия, е измерената костна минерална плътност. Тъй като намаляването на костната плътност е нормален физиологичен процес, който настъпва с възрастта, не се препоръчва рутинното изследване при всеки човек, а само при хората с повишен риск от остеопороза.
 

Референции:

1. Препоръки за добра практика по остеопороза, БДЕ, София, 2019

2. Gardner D, Shoback D. Greenspan’s basic & clinical endocrinology, 10th edition, 2018.