Болестта на Шоерман представлява придобито абнормно изкривяване на торакалния или тораколумбалния отдел на гръбнака, при което последният извива своята ос назад – т.нар. кифоза, а тялото изглежда по-прегърбено. Това е сравнително рядко заболяване, проявяващо се най-често в юношеска възраст – между 13 и 16 години и не бива да се бърка с нарушената поза на тялото, дължаща се на външни фактори като носенето на тежки раници, липсата на самоувереност и др.

 

Болестта на Шоерман се отнася към групата на т.нар. остеохондропатии. Появата му се свързана с нарушена осификация на т.нар вторични епифизарни зони в предната част на прешленните тела, което води до нарушаване на анатомичната кофигурация на гръбначния стълб и неговото изкривяване назад, снишаване на височината на междупрешленните дискове и поява на т.нар. клиновидни прешлени. Засегнати от процеса могат да бъдат само няколко прешлени, но така също и целия торакален и лумбален гръбнак.


 

Какви са възможните причини за развитие на болестта на Шоерман?

Все още не е открита еднозначна причина за развитие на заболяването. Някои от възможните фактори, които са намерили връзка в досегашните проучвания с появата на болестта са:

  • Висок ръст;
  • Увеличено телесно тегло;
  • Генетични фактори;
  • Инфекциозна причина;
  • Ятрогенно обусловено – например след ламинектомия;
  • Травматично засягане на гръбначния стълб;
  • Ендокринологично нарушение – също се обсъжда във връзка с възрастта на поява на заболяването и характерните за този период хормонални промени.

Връзка се открива и между болестта на Шоерман и по-високата честотата на поява на дискова херния в тораколумбалния преход между Тх10,11 и Л1,Л2 прешлени, както и на развитието на гръбначна сколиоза, т.е изкривяване настрани и засилване на лумбалната лордоза.

 

Кого засяга болестта на Шоерман?

Най-често заболяването се открива във възрастта между 13- и 16-годишна възраст, като момчетата са по-често засегнати. Рядко се диагностицира преди 10-годишна възраст.

 

Какви са проявите на заболяването?

Най-честият повод за провеждане на консултация със съответния специалист е забелязването на абнормно прегърбване на тялото и евентуално наличието на съпътстваща болкова симптоматика. Болковият синдром е по-често и по-силно проявен, когато кифозата засяга лумбалния, т.е поясния отдел на гръбнака.

 

По време на прегледа наред с установяване на характерната деформация прави впечатление и т.нар. ригидност на гръбнака, т.е намалена флексибелност, което насочва към наличието на структурна компонента. Това го отличава от т.нар. флексибелно „прегърбване” на гръбнака, дължащо се най-често на лоша поза.

 

Болка и напрежение на гръбнака се появяват при около 20% от пациентите с торакална кифоза, но, когато е засегнат поясни гръбнак, честотата е значително по-висока.

 

Как се диагностицира заболяването и какво е лечението?

Диагнозата се поставя на базата на характерната възраст на изява на заболяването, както и на данните от прегледа и рентгенографските данни, показващи характерната деформация на гръбнака и промяна на прешлените и междупрешленните дискове. Съществуват и определени рентгенографски критерии, които трябва да бъдат бъдат спазени за правилното поставяне на диагнозата.

 

Лечението обикновено е консервативно и съобразено с тежестта на деформация на гръбнака. Нестероидни противовъзпалителни средства се прилагат при наличие на болков синдром.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Най-важното звено в терапията на заболяването това е рехабилитацията – избягване на факторите, които допринасят за допълнително „прегърбване” на гръбнака. Наред с това прилагането на т.нар стречинг упражнения за разтягане, включително плуване по гръб, на дъска и други имат благоприятен ефект върху развитието на гръбната мускулатура и съответно върху поддържането на правилна стойка на гръбнака.

 

Поставяне на ортезни средства също има своето място в терапията при тежка деформация на гръбнака. Оперативна намеса се налага само в редки случаи - при тежки деформации над 75 градуса, както и при наличие на хроничен болков синдром, неповлияващ се от приложеното консервативно лечение.

 

Прогнозата зависи от тежестта на деформацията, но проучванията показват, че при кифоза до 60 градуса, измененията в гръбнака не влошават сериозно качеството на живот на засегнатите.