Физическите упражнения имат положителен ефект върху пациентите с различни заболявания, но най-големи са ползите за тези със сърдечносъдови заболявания. Редовната физическа активност повлиява благоприятно редица рискови фактора за атеросклероза. Редовното упражнение намалява риска от много неблагоприятни последици за здравето, независимо от възрастта, пола, етническата принадлежност или наличието на съпътстващи заболявания.

 

В действителност съществува зависимост доза-ефект между упражненията и сърдечносъдовата смъртност. Съобщава се намаляване с 20–30% на нежеланите събития в сравнение с обездвижените лица. Поради тази причина Европейските насоки препоръчват здравите възрастни да изпълняват минимум 30 минути тренировка за издръжливост с умерена интензивност поне 5 дни в седмицата. Или 75 минути енергични упражнения на седмица в продължение на 3 дни, с допълнителна полза, получена чрез удвояване на количеството до 300 минути с умерена интензивност или 150 минути енергична аеробна физическа активност на седмица.


 

Въпреки, че упражненията са полезни и при пациенти с установена сърдечносъдова патология, рискът, свързан с енергични упражнения и спорт при тези лица, е увеличен. Отделно сърдечносъдовото заболяване може да е субклинично или неразпознато до този момент и физическата активност да го изяви. Това налага да се проведе оценка на риска преди участието в спортна тренировка при лица с по-голяма вероятност от сърдечносъдово заболяване. Клапните сърдечни болести засягат приблизително 1–2% от младите спортуващи лица в общата популация.

 

Въпреки че няма много публикувани данни по темата, съществува вероятност големият ударен обем, съчетан с енергични механични контракции на сърцето и повишено хронотропно състояние предизвикано от упражненията, да ускорят клапната дисфункция. Последващите ефекти при хронични стенотични или регургитационни лезии могат да причинят компенсаторна сърдечна хипертрофия, нарушена камерна функция, миокардна исхемия, сърдечни аритмии и вероятно внезапна сърдечна смърт.

 

Повечето пациенти с клапна болест на сърцето са безсимптомни или леко симптомни, а някои може да се стремят да участват в редовни програми за упражнения, включително в свободното време и в състезателни спортове.

 

Подходът при тях изисква оценка на симптомния статус, функционалния капацитет, естеството на клапната лезия и въздействието на получените условия на натоварване върху сърдечната структура и функция. Всички пациенти трябва да бъдат оценени с клинична анамнеза, физикален преглед, електрокардиограма, ехокардиография и работна проба.

 

Работните тестове трябва да наподобяват интензивността на спорта, в който са ангажирани, и трябва да се фокусират върху индуцируемостта на симптомите, аритмии, миокардна исхемия и хемодинамичния отговор към упражненията. Някои пациенти могат да се нуждаят от работна ехокардиография, за да се оцени тежестта на клапния дефект.

 

Счита се, че безсимптомни лица с лека до умерена клапна дисфункция, които имат запазена камерна функция и показват добър функционален капацитет без индуцирана с упражнения миокардна исхемия, абнормен хемодинамичен отговор или аритмии, са с нисък риск и могат да участват във всички спортове. Всъщност, леката клапна регургитация (предимно трикуспидална и пулмонална) е често срещана сред тренираните спортисти и вероятно представлява характеристика на сърцето на спортиста.

 

Обратно на това, пациентите със симптоми при натоварване, умерена или тежка клапна дисфункция, левокамерна или деснокамерна дисфункция, белодробна хипертония и предизвикани от упражненията сърдечни аритмии или абнормен хемодинамичен отговор се считат за високорискови и могат да се имат предвид за инвазивна интервенция. При тях категорично не се препоръчва извършването на състезателни и развлекателни спортни дейности с умерена и висока интензивност.

 

Работните проби са особено важни за оценка на хемодинамичния отговор при пациенти с аортна стеноза и служат като ръководство за изпълняване на предписания в случаи на безсимптомна умерена и тежка аортна стеноза. Прогресивно спадане на артериалното налягане при упражнения или неуспех артериалното налягане да се увеличи с поне 20 mmHg, идентифицират пациентите с по-висок риск. Камерна тахикардия, предизвикана от упражнения, трябва също да се разглежда като критерий за ограничаване на натоварването.

 

Безсимптомни пациенти с лека или умерена митрална клапна регургитация могат да се състезават във всички спортове, ако имат добър функционален капацитет, запазена функция на лява камера, систолно налягане в белодробната артерия <50 mmHg и липса на комплексни аритмии по време на тренировка. Лица със симптомна митрална клапна регургитация и намален физически капацитет или лица с митрална клапна регургитация с предизвикани от упражнения сложни аритмии не трябва да участват в състезателен или развлекателен спорт. Все пак, аеробните упражнения с ниска интензивност трябва да се насърчават с цел подобряване на функционалния капацитет и общото благосъстояние.

 

Референции:

Препоръки 2020 на ESC по спортна кардиология и физически упражнения при пациенти със сърдечносъдово заболяване