Възрастните хора често страдат от „световъртеж“, „прималяване“ и причерняване пред очите без формиране на реален припадък. Често на това не се отдава нужното внимание, като се оплакванията се смятат за част от нормалните прояви на възрастта. И наистина в голям процент от случаите се дължат на съвсем естествени или неподлежащи на корекция причини. Добре е да се знае обаче, че в основата на всичко това много често стоят и някои напълно поправими сърдечни смущения.

 

Малко хора си дават сметка колко често загубата на съзнание води началото си от сърдечен проблем. Ритъмни нарушения, сърдечни паузи и липса на добро кръвоснабдяване обаче са едни най-честите причини за смущение в оросяването на централната нервна система. Мозъкът обаче, както е добре известно, е особено чувствителен на подобни колебания и бързо реагира с блокиране на своята дейност. Развиват се пресинкоп и синкоп.


 

Какво трябва да се разбира под понятията пресинкоп и синкоп?

Пресинкопът се намира на една стъпка пред истинската загуба на съзнание, като може да преминава в него или да съществуват самостоятелно. При него се наблюдава замаяност, причерняване пред очите, „омекване на „краката, нарушение на зрението, чувство за слабост и т.н. Пресинкопът обикновено се развива за секунди и също толкова бързо отминава спонтанно или с помощта на други прийоми.

 

Синкопът, от своя страна, е състояние на пълна загуба на съзнание, свързана обикновено с по-продължителен проблем с кръвоснабдяването на мозъка. Настъпва и отминава спонтанно и обикновено е свързан с неволево изпускане на тазовите резервоари (изпускане по малка и голяма нужда). По съвременно определение това понятие се причислява единствено към състояния със кардиологичен произход.

 

Какви сърдечни заболявания водят до прималяване и припадъци?

Често срещана причина за моментен срив в мозъчното кръвоснабдяване, което да е породено от сърдечната дейност, е хипотония във всички нейни разновидности и форми. Различни причини водят до ортостатична хипотония, а именно такава, при която кръвното спада кризисно след изправяне на тялото. При тежките форми на това състояние се наблюдава колабиране буквално до леглото или дори още в него. Типично за ортостатичната хипотония е виждането на ярка бяла светлина преди причерняването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Други от най-честите причини за синкопално и пресинкопално състояние са болестите на проводната система в сърцето (сърдечните блокове). Не са редки аритмии с учестен и неравномерен пулс по типа на сърдечно мъждене и трептене. Синдроми с редуващи се бърз и бавен пулс също създават застрашаващи колебания в кръвотока. Нехармоничен кръвен поток се наблюдава и при тежки клапни пороци, особено при стенозата на аортната клапа. 

 

Какво е важно да се направи в тези ситуации?

Първо трябва да се разграничи дали става въпрос за моментно прималяване или реална загуба на съзнание. Важно е да се знае при какви условия е възникнало даденото състояние и колко време е продължило. Често околните спомагат да се „подреди цялата мозайка“, поради пълна загуба на спомен за случилото се от самия пациент. Особено тежки са ситуациите с удар на главата при падане или продължителна липса на мозъчен кръвоток. 

 

Хубаво е да се измерят основни жизнени показатели като артериално налягане и пулс колкото се може по-бързо. Важно е да се изключат всякакви други причини за възникването на подобна симптоматика (неврологични, психиатрични, медикаментозни, инфекциозни, хормонални и т.н.). Нерядко комбинацията от две или три заболявания дава основата, провокираща някоя ритъмна патология.

 

Потърсването на медицинска помощ (спешна или планова) е задължително при смущаваща синкопална или пресинкопална симптоматика. Обикновено се започва с провеждането на по-обикновени тестове като електрокардиограма и холтер записване на сърдечната дейност за ден или седмица. При нужда се правят ехокардиография, електрофизиологично изследване на сърцето, ехограф и доплер на шийните кръвоносни съдове, коронарография, мозъчна ангиография. Съвременните методи на диагностика обикновено са достатъчни за поставяне на правилната диагноза и подхождане към нейното лечение.