Мозъчното сътресение представлява най-честата закрита черепномозъчна травма. Протича с общомозъчна симптоматика с преходен характер, краткотрайна загуба на съзнанието, без да има налице появата на неврологичен дефицит. Морфологичните структури на главния мозък запазват своята цялост, въпреки остро развиващата се клиника.

 

Черепномозъчните травми са най-честата причина за леталитет в детска и младежка възраст. Всяка година амбулаторно постъпват около 200 000 души с признаци за прекарана лека травма, като засегнатите са предимно мъже между 18- и 30-годишна възраст или възрастни пациенти над 60 години. За България честотата е над 100/100 000 души годишно. Най-честата причина са пътнотранспортните произшествия, по-рядко са промишлените или битови злополуки.


 

Резултатът от една черепномозъчна травма може да е увреда на меките тъкани, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък. Най-важната класификация на травмите се базира на степента на засягане на меките тъкани на черепа. Според нея те се делят на:

  • Открити черепеномозъчни травми – при тях има нарушение на целостта на кожата и черепните кости. В зависимост от целостта на твърдата мозъчна обвивка се делят на проникващи и непроникващи.
  • Закрити черепномозъчни травми – в зависимост от морфологичните промени и клиничната им картина се обособяват две форми – мозъчно сътресение и мозъчна контузия. При тях няма нарушение на целостта на меките тъкани, независимо че може да се наблюдават и фрактури на черепните кости.

 

Каква е причината за поява на мозъчно сътресение?

Основна роля в поддържането активността на човешкото съзнание има една структура в мозъчния ствол – т. нар възходяща активираща ретикуларна формация и връзката и с кората на големите полукълба. Под действие на травматичната вибрация настъпва временна дисфункция в тази структура. В резултат настъпва нарушение на съзнанието, което продължава от секунди до минути и по изключение повече. Временната пареза на съдовете и повишената им пропускливост водят до развитието на мозъчен едем, който също има отношение в патогенезата на това състояние.

 

Как да разпознаем мозъчното сътресение?

В ядрото на клиничната картина стои разгръщането на т.нар. комоционен синдром. Той включва:

 

  • Нарушение на съзнанието – наблюдава се краткотрайно количествено нарушение на съзнанието – от обнубилация (чувство за преумора и трудна концентрация на вниманието, понякога и с частична дезориентация за време и място) до повърхностна кома с изпадане в безсъзнание и нереагиране на външни дразнения. Продължителността на загуба на съзнание е от няколко секунди до 20-30 минути, понякога час и повече. Условно се приема,че 6 часа загуба на съзнание е границата, след която настъпват морфологични изменения в мозъка.
  • Нарушение на паметта – след възстановяване на съзнанието може да настъпи амнезия за събития, случили се около и малко след самата травма.Обикновено продължава от няколко минути до няколко часа.
  • Главоболие – наблюдава се при почти всички пациенти. Започва обикновено от тила и постепенно обхваща цялата глава. Има стягащ характер и е с лека до умерена интензивност. В тежки случаи може да се наблюдава и повръщане. Главоболието често се провокира от физическа и психическа преумора. Обикновено отзвучава за 1 до 4 седмици.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Вегетативен синдром – могат да се появят епизоди на пристъпно понижение или усилване на сърдечната дейност, понижаване на кръвното налягане при изправяне, изпотяване, зачервяване или побледняване на лицето, замайване и световъртеж, шум в ушите и др.
  • Психични нарушения – кратки епизоди на психомоторна възбуда или делир могат да се отключат при по-тежки състояния.

 

Как може да се диагностицира мозъчното сътресение?

 

Тъй като това състояние не е свързано с морфологични промени, а с функционални нарушения, невроизобразяващите методи – скенер и ядрено-магнитен резонанс, не биха дали никакви патологични отклонения,освен развитието на мозъчен оток в по-тежките случаи.

 

Спазването на щадящ режим – покой на легло и избагване на натоварване от всякакво естество, е в основата на оздравителния процес след прекарано мозъчно сътресение. Лечението е основно симптоматично.