Мозъчната аневризма представлява разширение на участък от кръвоносен съд в мозъка, наподобяващо, в повечето случаи, зрънце, свързано със стебло. Главната опасност, съществуваща при наличието на мозъчна аневризма, е руптурирането на последната и изтичането на кръв в т.нар. субарахноидно пространство, ограничено между мозъчната тъкан и една от мозъчни обвивки.

 

Субарахноидалният кръвоизлив се причислява към т.нар. хеморагични мозъчни инсулти. Руптурирането на мозъчната аневризма представлява животозастрашаващо състояние, изискващо спешна медицинска намеса. Не са редки случаите и на случайно открити при невроизобразяване на главен мозък мозъчни аневризми. Те в повечето случаи не руптурират и не предизвикват симптоматика.


 

Рискови фактори

  • Унаследими заболявания на съединителната тъкан;
  • Бъбречна поликистоза;
  • Коарктация на аортата;
  • Мозъчна артериовенозна маформация;
  • Фамилност;
  • Напреднала възраст;
  • Тютюнопушене;
  • Високо кръвно налягане;
  • Повишена алкохолна консумация;
  • Зависимост – от кокаин и други субстанции

 

Клинична картина при наличие на мозъчна аневризма

 

Симптомите при наличие на мозъчна аневризма зависят от състоянието на последната и може да са вследствие на: руптура на аневризмата, кървене на аневризмата, мас-ефект вследствие на аневризмата и исхемия на мозъчната тъкан, асимптомно откриване на налична мозъчна аневризма Симптоми при руптура на мозъчната аневризма и субарахноидален кръвоизлив:

  • Главоболие – остро начало на силна болка. Главоболието невинаги съпътства субарахноидалния кръвоизлив;
  • Лицева болка – при локализация на аневризмата в каротидо-кавернозната система;
  • Нарушаване на съзнанието – рязкото покачване на интракраниалното налягане, вследствие на руптуриралата мозъчна аневризма, може да доведе до спадане на мозъчната перфузия, водещо до синкоп в 50% от случаите. Лека дезориентираност или по-леко нарушаване нивото на съзнание също са възможни;
  • Припадъци – фокални или генерализирани припадъци са налице в 25% от случаите на субарахноидално кървене. Настъпват най-често в рамките на 24 часа от началото на симптомите;
  • Симптоми на менингеално дразнене – болка или скованост във врата, фотофобия и/или фонофобия;
  • Автономни нарушения – покачване на температурата, гадене или повръщане, потене, втрисане или ритъмни нарушения;
  • Фокална неврологична симптоматика – слабост в крайниците, загуба на сетивност в едната половина на тялото, нарушение на говора, загуба на памет или обонятелни нарушения;
  • Зрителни нарушения – замъгляване на зрението, двойно виждане, отпадане на „части” от зрителното поле;
  • Дихателни нарушения и сърдечносъдови нарушения – белег за засягане на мозъчния ствол;
  • Хормонални нарушения – при локализация в т.нар. „турско седло” и засягане на хипофизарната функция.

 

Каква е прогнозата?

 

Субарахноидалният кръвоизлив, който най-често се наблюдава при руптура на аневризмата, е сериозно животозастрашаващо състояние, с леталитет, достигащ 65% в ранните часове след настъпване на инцидента.

 

Лошата прогноза се дължи, в голяма част от случаите, на възможните усложнения, които могат да настъпят след руптурирането на аневризмата и образуването на субарахноиден кръвоизлив, а именно:

 

  • Повторно кървене на аневризмата;
  • Вазоспазъм – реакция на съдовете след настъпването на кървенето, което води до ограничаване на мозъчния кръвоток и исхемизиране на мозъчната тъкан, допълнително довеждайки по този начин до увреда и смърт на мозъчните клетки;
  • Хидроцефалия – колекцията от кръв в субарахноидното пространство може да доведе до блок в циркулиращата там цереброспинална течност – ликвор, увеличаване количеството на същата и притискане на подлежащата мозъчна тъкан с последващата и увреда;
  • Хипонатриемия и последващ мозъчен оток.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

 

Терапията включва прилагане на калциеви антагонисти с цел превенция на евентуален вазоспазъм, аналгетици, лекарства против повръщане, лекарства за контрол на кръвното налягане, както и за профилактика на настъпването на епилептични припадъци. Хирургично лечение се преценява според клиничното състояние на пациента и съпровождащите фактори.