Двигателни функции на челния дял


Двигателният кортекс се намира в задната част на челния дял. Кръвоснабдяването в тази зона се осъществява от предната и от средната мозъчна артерия. Нарушение в кръвотока на предната мозъчна артерия ще има за резултат настъпване на слабост в крака от срещуположната част на тялото, докато запушване в басейна на средната мозъчна артерия ще се прояви като слабост в ръката и едната страна от лицето, противоположни на страната на увредата.


Наред с това, могат да се наблюдават и други двигателни прояви:


  • Двигателна мимика – компулсивно имитиране на гримасите, т.е лицевата експресия на отсрещния човек;

  • Двигателна персеверация – продължаване на започнало движение, дори след като ситуацията изисква то да бъде преустановено. Например засегнатият бива помолен да тактува с пръсти, при което той продължава да извършва това действие, дори и след като бива помолен да направи нещо друго.

  • Апатико-абуличен синдром – характеризира се с липса на мотивация, липса на мотивирано поведение;

  • Апраксия на походката – въпреки че е налице запазена сила и нормална координация, засегнатите не могат да координират добре стойката и движението на крайниците си, движенията на ръцете си при ходене и всичко, което обуславя нормалното вървене;

  • Изпускане на тазовите резервоари и невъзможна задръжка на неподходящи места

Емоционални реакции

 

Фронталният дял има основна роля в изявата на емоциите. Инсулт или съдова деменция, засягащи тази област, могат да имат за резултат значителна промяна в поведението. Някои от признаците са:

  • Силна емоционална реакция;

  • Ревност;

  • Загуба на чувството за хумор;

  • Загуба на чувството за емпатия;

  • Апатия – липса на мотивация;

  • Неадекватно поведение – смях или плач или липса на емоционален отговор, когато ситуацията изисква такъв.

Емоционалните прояви, особено когато е налице апатия, липса на емоционален отговор и т.н, могат да се интерпретират погрешно като симптоми на депресия. С времето, обаче тази симптоматика може постепенно да отзвучи, подобно на подобрението, което може да настъпи при налична двигателна слабост.


Екзекутивни функции и задръжни механизми


Към екзекутивните функции се отнасят възможностите да се мисли абстрактно, да се обмислят действията, последиците и на тази база да се вземи съответното решение, което не е базирано на първичната емоция.


Интересен е фактът, че фронталният дял на човека се развива до около 20 годишна възраст, което би могло да обясни защо в по-млада възраст решенията, които се взимат са базирани изключително на емоционална, първична основа, без да се обсмислят внимателно.


Пациентите с увреда на челния дял могат да изпитват затруднение в решаването на логически задачи, реденето на пъзел и т.н.


Челният дял има роля в поведението на човек и в неговите задръжни механизми, отново на база на правилната оценка на ситуацията. Пример за дезинхибирано поведение е например споделяне на лична информация на напълно непознат човек, или държание, което е подходящо в домашна обстановка (например разхождане по белъо), но не и на обществено място.


За разлика от зоната на Брока, където нарушението е специфично, емоционалните и поведенчески нарушения не могат да се причислят към определен участък от мозъка, а по-скоро са вследствие на нарушение в цялостната мрежа от свързани неврони.


Очни движения


Въпреки че движението на очите е главна функция на очедвигателните нерви на мозъка, в челния дял на мозък са разположени т.нар. очни полета, които също изпълняват роля в насоченото движение на очните ябълки и в зрителната задръжка на вниманието.


Така например, увреда в десния фронтален дял и двигателния кортекс ще имат за резултат слабост в лявата страна на тялото и ограничение на движението на очите в посока наляво. От друга страна, нарушение ще се налюдава също и в задръжка на зрителното внимание и придвижване на очите с цел фиксиране на нов обект в зрителното поле.


Възстановяване и терапия


Периодът на възстановяване след прекаран остър мозъчен инсулт, независимо от неговата локализация, включва оценка и контрол на рисковите фактори (високо кръвно налягане, предсърдно мъждене, захарен диабет, повишен холестерол  и т.н), както и активна физиотерапия (при наличен двигателен дефицит), логопедична терапия (в случай на нарушение на говора), лечение на съпровождаща психиатрична симптоматика, например депресия, невропротекция.


Прогнозата е индивидуална – зависи както от възрастта на пациента, предхождащите или не неврологични нарушения, придружаващите заболявания и не на последно място от тежестта на мозъчния инсулт. 

.